Филип Шелби - Опасни муцуни

— Но ако има френски паспорт, няма да е принуден да изчака паспортния контрол — възрази Холис. — За съжаление по този въпрос нищо не можем да направим.

Кроуфорд кимна и веднага посегна към телефона, свързан с кодираната линия. След няколко секунди вече разговаряше с Рийд, който бе заел мястото на Уоли — като заместник на Кроуфорд в екипа, действащ в Париж. Сам го запозна с промените в обстановката, после му обясни плана си и му заповяда да събере хората и да потегли към летището.

— Ще вземем ли оръжие? — попита Холис.

— Прекалено рисковано е. Срещу него ще използваме нещо по-специално. — Той се обърна, пъхна се в банята и след малко се върна. В ръката си държеше пластмасова спринцовка, пълна с безцветна течност. — Това ще свърши работа. Но ще ни е нужна и примамка.

В асансьора, докато слизаха към подземния гараж, той обясни подробностите от плана.

Холис изтича към мерцедеса, паркиран в една от близките клетки, отвори багажника и подаде на Кроуфорд мотоциклетната каска.

— В парижката теснотия по-бързо ще се доберем до летището с твоето „Дукати“. Ще седна зад теб.

Оказа се права. Обедното задръстване в центъра на Париж беше истински кошмар. Наложи се Кроуфорд да впрегне цялото си умение, за да провре мощния „Дукати“ сред върволиците от чакащи лимузини. Няколко светофара премина на червено, поне на десет автомобила дръзко пресече пътя, отнасяйки след себе си безброй ругатни. Свита зад него, Холис не смееше да помръдне.

Веднага щом се измъкнаха на магистралата, Кроуфорд форсира двигателя. Профуча напред и се лепна зад едно забързано БМВ.

Точно четиридесет и пет минути след обаждането на Джейкъб мотоциклетът вече бе паркиран максимално близо до изхода на терминала за международните линии. Холис вече си представяше как ще открие лицето на Майстора сред стотиците пътници.

— Защо се връща той, Сам? — попита тя, докато двамата прекосяваха пешеходната пътека към ескалатора, отвеждащ потока от хора към чакалнята за пристигащи пътници.

— И аз се опитвам да си отговоря на този въпрос — промърмори Кроуфорд и я побутна да побърза към чакалнята. — Нищо не разбирам. Напуснал е Ню Джърси без никой да го преследва. Най-логично е да предположим, че се е крил във Флорида — доста умен ход от негова страна. Там е пълно с туристи и живее в доста голяма френско-канадска общност. Разполагал е с достатъчно време, за да възобнови старите си контакти, да се снабди с пари, с нови документи, с всичко необходимо. — Кроуфорд замълча. — Можел е да се измъкне и да замине за другия край на света, в Югоизточна Азия, място, което той познава и където може да си намери работа. Тук няма нищо за него.

— Все нещо трябва да има! — възбудено възрази Холис, опитвайки се да надвика шумотевицата.

В претъпканата зала имаше повече от двеста души от най-различни националности. Тук охраната не бе така засилена, както при заминаващите пътници, но Холис видя блясъка на автоматите, с които беше въоръжена охраната. Кроуфорд беше прав: щеше да бъде истинска лудост да се използва оръжие. Обаче ако зърнеха първи Майстора и ако успееха по някакъв начин да го примамят настрани, Кроуфорд щеше да използва спринцовката.

Холис огледа залата. Забеляза Рийд и другите членове от екипа на Сам, заели позиции. През стъклените врати видя камионетката, която щяха да използват за пренасянето на Майстора от летището до безопасна къща в предградията на Париж.

Младата жена погледна към Кроуфорд. Той й кимна и се отдалечи. Тя продължи през тълпата към зоната за митническа проверка и застана така, че Майстора да я види в мига, в който мине през вратите.

Аз съм стръвта, кучи сине. Примамка, на която няма да можеш да устоиш. Ще разбереш, и то веднага, че аз съм тук заради теб. А щом аз съм тук, значи има и други. Ще разбереш също, че не можеш да избягаш. Най-добрият ти ход ще бъде да дойдеш близо до мен и да ме използваш като щит…

Тя бе уловката.

И тогава Майстора се появи.

Лицето и ръцете му бяха загорели от слънцето на Флорида. Външният му вид бе доста различен: личеше си, че е посетил първокласен фризьорски салон и скъп магазин за дрехи. Блейзерът му, шоколадовокафявите панталони и черните блестящи мокасини му придаваха вид на богаташ, оттеглил се от бизнеса на заслужен отдих.

Мустаците и козята брадичка бяха доста удачно допълнение към дегизировката му, но не достатъчно, за да скрият лицето му и да го направят неузнаваемо.

Ала дори и дегизировката му да бе достатъчна, щеше да го издаде пръстенът на безименния пръст на лявата ръка. Холис стрелна Кроуфорд с поглед, за да му даде знак, но разбра, че Сам вече го бе забелязал. Тя заобиколи двете забулени арабски жени и излезе напред.