Филип Шелби - Опасни муцуни

Той огледа забързаните пътници и я видя. Холис тъкмо се канеше да се извърне, когато усети пронизващия му поглед. Сложил си е сини контактни лещи. С периферното си зрение тя видя как той се запъти право към нея.

Продължавай да вървиш — каза си Холис, докато се промъкваше покрай двама прегръщащи се влюбени, покрай майки, понесли на ръце уморени и раздразнени деца. Тя се насочи към изхода, като през всеки двадесет секунди се озърташе сред тълпата, сякаш търсеше някого. Майстора я следваше и постепенно скъсяваше дистанцията.

Почти бе прекосила залата, когато я сепна една мисъл: Защо не си си направил пластична операция, преди да се върнеш?

Майстора се бе укривал повече от седем месеца — достатъчно време, за да се подложи на пластична операция. А в Маями, с неговата мощна сенчеста икономика, много лесно можеше да намери добър хирург, който да си държи устата затворена. Или да млъкне завинаги.

Защо не го бе направил?

Холис се отдели от тълпата. Между нея и вратите почти нямаше хора. Видя как камионетката потегли към нея. Рийд се движеше бавно в дясното платно. Зърна отражението на Майстора в една рекламна стъклена витрина. Кроуфорд също приближаваше. От нея се искаше само да продължи към вратите. Кроуфорд, Рийд и останалите щяха да довършат работата.

Вместо това Холис внезапно се извърна към него.

В този миг Майстора би трябвало да побегне. Или поне да покаже с нещо, че познава тази жена — жената, която бе готов да убие, без да му трепне окото.

Вместо това, след първоначалното стъписване от неочакваното й движение, той се усмихна и приближи към нея като към стар познат.

Защото този мъж не беше Майстора. Не и отблизо.

Опитвайки се да потисне внезапния спазъм в стомаха си, Холис даде знак на Кроуфорд, който бе на един метър от непознатия. Погледът й улови пластмасовата спринцовка в ръката му.

— Мис Фримънт?

Той е американец…

— Това не е той! — извика Холис към Кроуфорд. — По дяволите, това не е той! Той ни е изиграл!

Видя как Сам отиде при Рийд, прошепна му нещо и Рийд потегли с камионетката. Разбра, че останалите от екипа ще се разпръснат из летището с надеждата да засекат Майстора на някой от изходите.

Напразна надежда.

— Вие сте Холис Фримънт, нали?

Мъжът протегна визитната си картичка.

— Аз съм Бил Прес от „Световни куриерски услуги“.

— Куриер…

Холис се обърна към Кроуфорд, който не отделяше поглед от непознатия.

— Какво точно доставяте, мистър Прес?

Мъжът извади малък пакет от джоба си и тъкмо се готвеше да го подаде на Холис, когато Кроуфорд се изпречи между тях.

— Аз ще го взема.

— Кой точно сте вие, мистър Прес? — настойчиво повтори младата жена.

— Работя за „Световни куриерски услуги“ — спокойно обясни той. — Нали знаете, една от онези куриерски фирми — сигурно сте виждали рекламите във всички неделни издания.

— И пренасяте…?

— Обикновено бизнес документи, които трябва да бъдат доставени в точно определено време, на точно определено място. Клиентът се обажда в най-близкия клон, уточнява поръчката, от компанията ми позвъняват и аз тръгвам на път. Клиентът плаща пътните разноски и митото, аз пък пътувам из целия свят…

Холис положи всички усилия, за да прикрие разочарованието си.

— От Маями ли сте, мистър Прес?

— За бога, не. Аз съм роден и отрасъл в Лос Анджелис. Пенсиониран инженер от авиацията, вдовец, така че имам много свободно време.

— Но пристигнахте с полет от Маями.

— Да, това пътуване наистина бе малко странно — призна той. — Обикновено пътувам до Азия: Хонконг, Сингапур, Банкок. Очевидно тази поръчка е била специална. Клиентът е помолил да я възложат точно на мен.

— Наистина ли? — тихо попита Холис. — Защо ще го прави? — продължи тя, макар че вече знаеше отговора.

— Нямам представа. От компанията ми казаха, че клиентът е избрал мен и е заплатил допълнително. Освен това имам доста добра репутация в този бизнес…

— А познавате ли този клиент? — прекъсна го Холис. — Срещали ли сте се с него?

— Не.

— Тогава защо е избрал вас?

— В компютрите на компанията имат всичките ми данни.

Холис кимна. Сега вече всичко й стана ясно: Майстора е успял да проникне в компютрите на компанията, прегледал е файловете на служителите, които включват и снимки на всеки куриер. Търсил е упорито, докато е открил някой, който би могъл да бъде сбъркан с него, макар и само за няколко секунди.

— Този пръстен, мистър Прес — тихо рече тя. — Той не е ваш.