Филип Шелби - Опасни муцуни

— Когато бях с Пол — той ме караше да правя разни неща. И тъкмо в тези мигове той ме наричаше „ma petite poule“. Това съм била аз за него — представял си е, че съм проститутка от висока класа.

Тайло хвана ръката й.

— Всичко е наред, защото вече нямам никакви илюзии за него. За щастие той си отиде завинаги.

— А какво ще стане с работата ти в консулския отдел?

— Държавният секретар обеща да се погрижи за това. Официално аз съм в отпуск по семейни причини поради смъртта на Доусън Уайли. Но неофициално никой не очаква да се върна в посолството. Колкото до Пол, убийството му ще си остане неразкрито и няма да има разследване.

— Значи всичко се нарежда — рече Тайло. — Повярвай ми, имам опит в тези неща. Вече съм преживяла нещо подобно. — Погледна часовника си. — Време е да тръгвам.

Двете жени влязоха в апартамента, минаха през кухнята и се озоваха в коридора, където Тайло си бе оставила палтото. Тя посочи сложната и модерна алармена инсталация.

— Не съм виждала подобно нещо.

Холис я поведе обратно към кухнята. Отвори вратата на килера и натисна един бутон, скрит зад ключа за осветлението. Шкафът с лавици, върху които бяха наредени консервени кутии и бутилки, се завъртя около оста си и зад него се показа скривалище, пълно с пистолети, автомати, пълнители и гранати.

Тайло сви устни.

— Такова нещо пък изобщо не съм виждала, макар че в Белия дом също има няколко доста интересни скришни местенца.

— Как се чувстваш, като работиш за президента? — попита я Холис, щом двете отново се върнаха в коридора.

Когато Тайло посегна към палтото си, сакото на костюма й се разтвори и се видя кобур с Магнум-357 в него.

— Понякога е доста забавно — усмихна се тя. — Хората още не могат да повярват, че Клаудия Балантайн е президент…

Поклати глава и добави тихо:

— Ако някога разкрия това, което ти ми каза, едва ли ще ми повярват. Но Доусън Уайли е бил абсолютно прав: тя спечели изборите с фактора „Джаки Кенеди“.

— Никога не съм предполагала, че може да стане така — призна Холис.

— Едва ли и някой друг е предполагал. Изборите бяха след по-малко от два месеца. Балантайн бе обявен за национален мъченик. Политиците не разполагаха с друг кандидат, който да заеме мястото му. Сигурно е било доста смущаващо за партийните шефове да приемат жена и според мен по-голямата част от тях едва ли са вярвали, че тя има някакви шансове. Обаче Клаудия много енергично се намеси в предизборната надпревара. Тя вече имаше на своя страна доста от избирателите — симпатизантите на движението „Напред, Америка!“. След като стартира кампанията си, цялата страна се влюби в нея. Съперникът й нямаше шанс.

— Ами какво стана с разследването на убийството на Балантайн? Сега тя е президентът. Може да застане начело на разследването и да го направлява. Ако се порови достатъчно надълбоко, може да достигне до истината.

Тайло пъхна ръце в джобовете на палтото си.

— Клаудия не знае, че съпругът й е имал връзка с Доусън Уайли. Дори не подозира, че го е познавал. Името на Уайли фигурираше в списъка на най-щедрите спонсори, но там има стотици хора, които тя не познава. А след смъртта на Уайли…

— Сигурно иска да знае кой е убиецът, да го открие и да го изправи пред съда. Ала освен това трябваше да победи. Терористите все още са заплаха за нас, но те се научиха да не афишират успехите си. А ние пък разбрахме, че трябва да свикнем да живеем с мисълта, че има тайни, които никога няма да се разкрият.

— Но… но това означава, че ако държавният секретар, предишният президент, ти, аз и Сам никога не проговорим…

— … ще продължим да живеем като нормални хора — довърши Тайло.

Тя прегърна Холис.

— Благодаря ти, че ми разказа за Майстора. Най-после узнах кой е убиецът на баща ми.

— Ще научим останалото, когато го заловим — обеща й Холис.

— Вярваш ли? Изминаха осем месеца. Никой не е чувал нещо за него.

Холис отвори вратата и излезе в коридора заедно с нея.

— Той навярно вече си мисли, че е в безопасност. Може скоро да реши да излезе от мишата дупка, в която се е скрил. Ще се върне отново. Двамата със Сам няма да се откажем да го търсим. Никога.

Тайло слезе две стъпала и се обърна.

— Ако се имаш нужда от нещо… Каквото и да е…

— Нужно ни е само едно: той да сгреши. Поне веднъж.

Кроуфорд не се върна през следващия половин час. Беше напуснал апартамента малко след пристигането на Холънд Тайло, за да остави двете жени да побъбрят на спокойствие.

— Миришеш на бира — прегърна го Холис.