Филип Шелби - Опасни муцуни

Тази година пролетта в Париж настъпи неочаквано рано. Първите топли ласки на слънцето галеха приятно лицето на Холис.

Тя се наслаждаваше на слънчевата утрин в малката си градинка, скътана на покрива на сградата на булевард „Сен Жермен“, до мансардата на Кроуфорд. Сладкото ухание на пръстта и напъпилите цветя, пълзящият по стените бръшлян създаваха чувство на уединение. Високите стени намаляваха градския шум.

Холис беше в компанията на млада жена, в средата на тридесетте, седнала край малката градинска масичка. Холънд Тайло бе облечена в морскосин делови костюм. Русата й коса бе късо подстригана, а зелените й очи бяха изпъстрени със златисти точици. Очи, които гледаха внимателно и нищо не изпускаха. Също като очите на Кроуфорд.

Малките бръчици около очите и устните бяха причината мис Тайло да изглежда малко по-възрастна. Ефектът се подсилваше от късо отрязаните нокти, без маникюр, както и от пълната липса на грим. Но Холис я разбираше: това бе жена, с която животът не е бил милостив, беше я запратил на края на пропастта, ала тя бе успяла да се пребори, да издържи и да оцелее.

Преди да се свърже с Холънд Тайло, Холис бе помолила Кроуфорд за някои сведения, съхранявани в специалните служби. Наученото я бе накарало да изпита искрена близост към тази жена.

— Хубаво е, че си тук — каза Тайло.

— Старая се да не мисля за миналото. Доколкото ми е възможно — отвърна Холис.

— Един ден всичко ще свърши. Повярвай ми — успокои я Тайло. — Мислех си, че съм преодоляла всичко. Тогава ти ми се обади и подозренията около баща ми отново изплуваха на повърхността. — Тя замълча. — Задължена съм ти.

Холис се усмихна и погледна настрани. Тя също бе започнала да се примирява с истината.

След като двамата с Кроуфорд напуснаха Ню Йорк, останаха два дни във Вашингтон. Кроуфорд се срещна с директора на ОМЕГА, с държавния секретар и с президента. Техните решения съвпаднаха с очакванията на Холис: Робърт Балантайн е станал жертва на самотен убиец, все още неизвестен и на свобода. Намесата на ОМЕГА ще остане скрита за всички. Няма да има разследване около убийствата на Алек Фримънт, съпругата му и на агента от френските специални служби. Присъствието на Доусън Уайли в Статуята на свободата ще бъде обяснено по следния начин: Уайли, пенсиониран служител към Държавния департамент, е забелязал подозрителен мъж да влиза в Статуята. Последвал го, опитал се да спре убиеца и бил застрелян при схватката с него. Доусън Уайли се държал храбро и достойно до последния си миг.

Холис придружи тленните останки на Доусън Уайли до Кьор д’Ален. След кремацията прахът му бе разпръснат над езерото. Холис възложи на един местен агент по недвижими имоти да продаде къщата и имението му. Получените пари раздели между вдовиците на загиналите полицаи от екипа на Хари Джейкъб.

След това се върна в Ню Йорк, за да присъства заедно с Кроуфорд на погребението на Уоли.

— Знаеше ли тогава, че ще останеш със Сам? — попита Тайло.

— Исках — отвърна Холис. — Въпреки изживяния ужас и смъртта около нас, аз неусетно се влюбих в него. Той е единственият мъж, който истински ме познава. Никой друг не би могъл да ме разбере.

Тя се усмихна.

— Ала да избера него означаваше да избера и ОМЕГА, защото той е посветил целия си живот на тази организация. Сам вярва в мисията си.

— Ами ти? В какво вярваш ти?

— Че някои неща никога не могат да се забравят, дори и да искаш.

Тайло се огледа.

— Ще останете ли в Париж?

Холис кимна.

— Тук е нашият оперативен център.

— Това добре ли е за теб?

Холис разбра за какво намеква Тайло. Тя й бе разказала за връзката си с Пол, а Париж бе пропит със спомена за него.

— Преди няколко месеца — мисля, че беше около Коледа — двамата със Сам се разхождахме край Операта — започна Холис. — Беше привечер и аз забелязах младите жени, които се движеха в онези скъпи спортни коли. Караха бавно, стигаха до края на булеварда и после се връщаха. Една от тях спря до тротоара и през прозореца на колата заговори добре облечен мъж. След малко той се качи при нея и двамата потеглиха нанякъде. Нямах представа какво става, но Сам се засмя и ми обясни, че жената била скъпоплатена проститутка. Оказа се, че районът около Операта бил любимото им място за лов.

Холис замълча за миг.

— Сам ми каза още, че ги наричали „les petites poules“. Poule означава „пиленце“ на френски, но на жаргон значи „проститутка“.

Тя погледна към Тайло.