Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Или пък ако не искаш да пътуваш до книжарницата — продължи Дийн, — има и друга възможност. Нали всичките ти приятели от години ти разправят, че трябва да напишеш криминален роман? Е, това може да е твоят шанс да го направиш — да се откъснеш от големия град и всичките му изкушения, да се уединиш на някое тихо място, където да мислиш на спокойствие. Ще ти направим кабинет. Това може да те насърчи най-накрая да започнеш да пишеш. Освен това си мислех…

— Дийн — прекъсна го тя.

— Нали се разбрахме, че няма да ми отговаряш веднага — каза той. — Помолих те да си помислиш.

— Нямам нужда от обмисляне.

— Но… — започна отново той, готов да извади нови аргументи, с които да я убеди да напусне града.

Тя се претърколи, обърна гръб на големите сгради и красивите им трепкащи светлини. Беше прекалено късно да променя каквото и да било в отношенията с баща си, но не беше прекалено късно за промяна изобщо.

— Нямам нужда от обмисляне — повтори тя. — Отговорът е „да“.

Дори през процеждащата се през прозореца оскъдна светлина Софи видя как лицето му замръзна от изненада.

— Наистина ли? — попита той. — И не се шегуваш?

— Наистина.

Дийн се усмихна.

— Точно когато си мисля, че съм те разгадал, ти отново ме изненадваш — каза. — Как става така?

— Май не си много умен, а? — пошегува се тя.

— Е, сега загази — закани се той и я сграбчи. Но след като се поборичкаха известно време и накрая Дийн я прикова към леглото, изведнъж стана отново сериозен. — Виж какво, знам колко обичаш този град, но решението ти е правилно. Ще видиш.

Ала точно това решение донесе по-късно третия труп в живота на Софи. Първият бе на майка й, просната на леглото, огряна от нахлуващите през прозореца слънчеви лъчи. Третият леко се поклащаше на едно дърво, обграден от яркочервени есенни листа.

Януари

Присила и Гордън

Присила Бренър се събуди в лошо настроение. Беше януари. От прозореца на спалнята й се виждаше сиво небе. Изглежда, пак щеше да вали сняг. А тя бе на четиридесет години. Беше ги навършила преди повече от седмица и откри, че на тази възраст иска да промени всичко в живота си. Но в мига, когато се събуди в мрачното зимно утро, не съзираше никаква надежда.

Виждаше само съпруга си Гордън да спи до нея. Един поглед към него бе достатъчен, за да й докара пристъп на раздразнение. Бе достигнала до точката, в която всичко у него я дразнеше — дори как спеше. Мразеше начина, по който си отваряше устата. Мразеше отпуснатата кожа по шията му (дефект, който не се виждаше в будно състояние), дългите му тъмни мигли, спуснати над очите, защото те пък й припомняха колко красив й се стори, когато го видя за първи път.

Не че се беше променил чак толкова много за петнайсетте години, през които бяха заедно. Все още бе в добра форма, въпреки че косата му бе посивяла и по-олисяла на темето, а и бе наследил онези аристократични черти, с които се остаряваше с достойнство. Но за Присила това сякаш бяха двама различни мъже — този, за когото си бе мислила, че се е омъжила, и онзи, който той впоследствие се оказа. Когато се запознаха, Гордън й изглеждаше надменен и някак си загадъчен. Имаше дълги тъмни мигли и кротка тайнствена усмивка, сякаш се смееше на някаква шега, която само той разбираше. Освен това около него се излъчваше бляскава аура, тъй като произлизаше от видно и заможно бостънско семейство, макар че като истински янки беше много дискретен относно този факт. Но след като се ожениха, Присила откри, че е грешила за всичко у Гордън. Това, което мислеше за надменност, се оказа най-обикновена непохватност. Усмивката, която й се струваше тайнствена, си беше признак на неувереност. А идеята за бляскавост всъщност беше толкова абсурдна, че би й се надсмяла, ако не беше по-скоро тъжно, отколкото смешно.

Алармата на Гордън се включи и Присила бързо затвори очи и се престори на заспала. Гордън обичаше сутрин да натисне бутона за изключване на звънеца, да се претърколи и да я прегърне. Дори самата мисъл за това я караше да изтръпва, а пък действието й носеше усещането, че е в капан, притисната и задушена. Накрая му каза, че е признак на лошо възпитание да я събужда, когато вижда, че още спи, а Гордън в своята безкрайна разумност прие упрека и никога повече не го направи — и тя го презираше и заради това.

Лежеше цялата стегната, преструвайки се на заспала, а той се измъкна от леглото и тръгна към банята. Присила изчака няколко секунди, докато чуе съскането на душа, и също се измъкна от леглото и пое към нейната си баня.