Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Но единият, а после и другият паднаха по лице, сякаш ударени с невидим чук. В същото време по оградата отекна пукотът на пушката, която ги застреля.

Ланг се наведе, възнамерявайки да се върне за оръжията им, но същият глас го подкани.

— Бягай, Ланг!

Той видя въже, спуснато по оградата. По късно щеше да започне да вярва, че с подходящо окуражаване човек може да счупи всички рекорди в „Гинес“. Знаеше, че постигна това, докато тичаше към въжето. Вкопчи се в него и подпирайки се с крака на зида, се изкатери по-бързо от Тарзан. Дори забрави за болката в изкълченото си рамо.

Той осъзна, че се е превърнал в лесна мишена. Очакваше да чуе изстрели всеки момент. И в следващия миг въздъхна облекчено. Нямаше да има изстрели. Тамплиерите нямаше да посмеят да стрелят, освен ако не искаха война с полицията.

Отдолу се чу ръмжене и нещо се закачи за краката му. Единствената му надежда беше, че кучетата не умеят да скачат много високо.

Някой дърпаше и навиваше въжето, докато Ланг се приближаваше до върха на оградата.

Той не се изненада, като видя Герта, която беше притиснала буза до приклада на снайпер и бе заела стандартната поза за стрелба. Беше я познал не само по гласа, но и по точните изстрели. Изуми се обаче, когато видя Джейкъб до нея.

— Прекалено стар си за тези неща — отбеляза Ланг.

— Оценявам проклетата ти благодарност — отвърна евреинът и спокойно спусна въжето от другата страна на оградата, — но може да я изразиш още по-красноречиво, когато слезем. — Той сбърчи нос. — Онези там долу твоите приятели ли са?

Под тях се чукаше боричкане, лаене и ръмжене.

Герта хвана снайпера с една ръка и протегна другата към въжето.

— Вие двамата може да седите тук цял ден и да си говорите, но аз тръгвам.

Тя се спусна по външната стрина на зида и се скри от погледа им. Ланг я последва, като този път усети бодежи в рамото. Докато разпределяше тежестта си равномерно по въжето, мускулите в слабините му се стегнаха и изгарящата болка плъзна до стомаха му.

Тримата застанаха под сенките на дърветата на тротоара и Джейкъб прибра въжето. Герта разглоби оръжието си и сложи частите в дипломатическо куфарче.

— Не трябва ли да побързаме? — попита Ланг. — Не искам да ви карам да правите нещо прозаично като бягане, но не трябва ли да се омитаме оттук, по дяволите?

Те се спогледаха и Джейкъб сви рамене.

— Вероятно, но се съмнявам. Предполагам, че момчетата от полицията и инспектор Фицуилям ще ангажират вниманието на бившите ти домакини известно време. Не познавам португалските закони, но се обзалагам, че някой ще трябва да дава обяснения за притежанието на незаконни оръжия.

Тъй като беше американец, Ланг беше забравил колко е трудно в Европа да притежаваш нещо друго, освен оръжия за спортна стрелба.

— Кой е Фицуилям? — попита той.

Докато прекосяваха затревената площ, Герта и Джейкъб се редуваха да му разказват как са го проследили до Лангедок и после до Синтра. Едва тогава Ланг разбра в коя страна се намира. Преживяването беше дезориентиращо.

Отвъд моравата имаше друга ограда с бодлива тел отгоре. Те се покатериха и се спуснаха пред съседното имение, което се намираше на около четиристотин метра от замъка на тамплиерите.

Когато тримата стигнаха до фиата, паркиран една пресечка по-нататък по хълма, воят на сирените се разнасяше от всички посоки. Покрай тях профучаха две полицейски коли с проблясващи светлини.

Рим

Четири дни по-късно

Редуваха се да шофират и спираха само за бензин и закуски, докато се върнаха в Рим. Там Герта имаше достъп до тайна квартира, малък апартамент на последния етаж в сграда на Виа Кампания. От прозореца на малката всекидневна се виждаше древната градска крепостна стена до Вила Боргезе — най-големият парк в Рим.

Джейкъб спеше на сгъваемо легло, а Герта и Ланг се настаниха в спалнята. За щастие шоковото изтезание нямаше трайно въздействие.

В мига, в който се събуди на третия ден, Ланг разбра, че трябва да е неделя. Оживените улици бяха тихи и от парка се разнасяха весели детски крясъци и смях.

Тримата съумяваха някак да не си пречат, докато приготвяха обилна закуска в тясната кухня. Джейкъб или се съобрази с Герта и Ланг, които не понасяха миризмата на риба рано сутрин, или просто не можа да намери пушена херинга, и изпържи наденички.

Ланг пиеше втора чаша еспресо. Джейкъб запали лулата си, а Герта — „Марлборо“.