Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Ланг се замисли.

— Отново само предполагам, но мисля, че папата не е имал чак толкова голяма власт. Трябвало е да плаща на наемници всеки път, когато се е налагало да води война. Тамплиерите са били постоянно готова армия и са укрепили района около гробницата със замъка Бланшфор. Всеки опит трупът да бъде взет би изложил тайната им на риск от разкриване. Освен това никой папа не би желал да бъде замесен в оскверняването на гроба на Христос, въпреки че не са искали да признаят за съществуването на такъв гроб.

Джейкъб и Герта млъкнаха, несъмнено търсеха пропуски в теорията на Ланг.

— Ако си прав, защо тамплиерите не са преместили саркофага на сигурно място? — попита Джейкъб.

Ланг вече си беше задавал този въпрос и смяташе, че има отговор.

— За да откриеш гроба, трябва да знаеш за него. Тамплиерите са притежавали своеобразен документ на местонахождението му. Ако бяха го преместили, саркофагът би загубил автентичността си.

— Имаш предвид например как картина с подписа на Рембранд, за чието съществуване не е знаел никой, неочаквано се появява на нечий таван — отбеляза Джейкъб, мрачно гледайки отново угасналата си лула. — Може да анализираш боята и платното, но винаги ще остане сянка на съмнение.

— Съмнение, каквото тамплиерите не са могли да допуснат — каза Ланг.

Герта си наля още кафе и предложи на Джейкъб.

— Не, благодаря — отвърна той. — Това нещо би разтопило лъжицата, ако се опитам да го разбъркам.

— Еспресото трябва да бъде силно.

Джейкъб отмести чашата си.

— Може и да е истинско италианско еспресо, но нервите ми няма да издържат на повече кофеин. — Той погледна Ланг. — Остава въпросът какво смяташ да правиш.

Джейкъб, разбира се, имаше право. Разобличаването на тайната на тамплиерите щеше да достави огромно удоволствие на Ланг, но щеше да разтърси голяма част от населението на света. Той се замисли. Разкритието би унищожило вярата на Франсис, така както беше станало с Пиетро. Ланг си спомни за утехата, която религията беше дала на Джанет. Кой беше той, че да заличава добри дела, въздействали цели две хиляди години? Е, повечето бяха добри дела, като се пренебрегнеха кръстоносните походи, Светата инквизиция и няколко други крайности.

Ланг взе решение.

— Бих се изненадал, ако „Пегас“ не ме търсят. Мисля, че не е в наша полза да знаят къде сме. И вие ще бъдете в опасност, ако разберат, че сте ме измъкнали от Синтра. Между другото, магазините тук отворени ли са в неделя?

Герта го погледна учудено.

— Повечето.

— Можеш ли да ми намериш компютър, какъвто и да е, стига да има модем?

Тя се намръщи.

— Предполагам, че ще го платя с моята кредитна карта, както и билетите ти за самолета.

Герта не се сърдеше за това, а само искаше да му го напомни.

— Добре, добре. Ще ти върна парите.

— Как?

Ланг не я разбра.

— Какво имаш предвид?

— Много бих искала да видя Атланта и да посетя плантацията „Тара“ и другите прекрасни места от книгата.

Той остана озадачен и после се сети.

— „Отнесени от вихъра“? Не знаех, че хората все още я четат, защото политиката е представена погрешно в романа. Тези места не съществуват.

— Не съм ходила в Атланта, нито в американския Юг.

— По това време на годината там е горещо и градът е вторият с най-мръсен въздух в страната.

— Нямам намерение да живея на улицата. Убедена съм, че има климатици.

— Уличното движение е ужасно.

— Не смятам да шофирам.

— Звучи чудесно — ухили се Джейкъб.

— Въпреки това имам желание да видя Атланта — настоя Герта. — Но мисля, че ти не искаш да ти дойда на гости.

Ланг наистина не искаше тя да отива при него. Нямаше нищо против посещението й, но идеята да споделя малкия си апартамент с жена за повече от една нощ беше обезпокоителна. Той си представи кремове за лице на мивката в банята, дантелено бельо в чекмеджетата на скрина и чорапогащник, окачен на завесата на душа. Няколко пъти бе имал неприятности с жени, които идваха на гости и не пожелаха да си тръгнат. От друга страна, дължеше живота си на Герта. Тя му беше помогнала и се готвеше да го направи отново. Ланг не беше неблагодарник, особено когато обещанието щеше да бъде изпълнено в неопределено бъдеще и включваше поразително красива жена.

— Добре. А сега — компютърът?

— Ще донеса от Агенцията.

— Не. Искам нов, в който да не е имало други електронни адреси, освен моя. — Ланг се обърна към Джейкъб. — Ще ми е нужен и имейлът на „Пегас“. Те са корпорация, регистрирана на остров Джърси, затова би трябвало да имат електронен адрес и може би дори официален сайт за законния си бизнес.