Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Освен това нямаше начин да запази в тайна такава голяма сума. Не се изискваше кой знае какво въображение, за да си представи ордите от търговски агенти, наредени на опашка, за да го затрупат с молби да закупи акции, съмнителни ценни книжа и още по-съмнителни дарения за благотворителни цели. Представяше си и как данъчните служби ще се облизват при перспективата да му вземат голяма част от парите, за да запушват постоянно отварящите се дупки в бюджета. Благотворителната фондация щеше да увековечи паметта на Джанет и Джеф и да му позволи да харчи огромни суми, там където те биха искали, например за деца като Джеф в бедни страни.

Среброкосият се усмихна хладно.

— Вие сте истински филантроп, точно като съгражданина ви Тед Търнър.

— По-голям. Не се ожених за Джейн Фонда.

Ланг забеляза, че тамплиерът не възрази срещу цената. Това беше сигурен знак, че е трябвало да поиска повече.

— Има и още нещо…

— Винаги има — иронично подхвърли среброкосият.

— Приписахте ми вината за убийство в Атланта и за още едно в Лондон. Искам да прочета в „Таймс“ и в „Атланта Джърнъл“, че убийствата са разкрити и извършителят е арестуван.

Мъжът потърси къде да хвърли цигарата си и накрая я стъпка на каменния под.

— Това може да се окаже трудно.

— Не твърдя, че ще бъде лесно. Имате хора, готови да скачат от прозорци, затова сигурно ще намерите кой да поеме вината.

Човекът кимна в потвърждение, че ще изпълни и това искане.

— И ще знаем ли у кого е писмото?

Ланг поклати глава.

— Не съм вчерашен, приятелю. Няма да кажа къде е писмото. Животът ми е твърде скъп. Пък и знаете, че няма да разкрия публично тайната ви, защото това ще сложи край на финансирането на фондацията.

— Всички ще умрем, господин Райли. Какво ще стане тогава?

— Ако фондацията ме надживее, същото ще се случи и с тайната ви. Ще трябва да поемете риска, че ще се погрижа да не застраша ежегодното финансиране на фондацията.

Тамплиерът се вторачи в него, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.

— За половин милиард долара на година мисля, че имам правото да чуя точно как открихте гробницата, господин Райли. Знаем по-голямата част, но останалото… Няма да ми е приятно да давам още пари, ако някой друг…

— Напълно справедливо — прекъсна го Ланг. — Знаете за дневника на тамплиера. Там е посочено, че тайната се намира в югозападна Франция. Открих я с помощта на картината. В надписа „ETINARCADIAEGOSUM“ нямаше логика. Думите бяха твърде много. Предположих, че е игрословица, анаграма, и пренаредих буквите.

Ланг извади от джоба си карта на града и започна да пише в бялото поле.

„Et in Arcadia Ego (Sum)

Arcam Dei Iesu Tango

Arcam — гроб, винителен падеж.

Dei — Бог, дателен падеж.

Iesu — Иисус, притежателен падеж.

Tango — докосвам.“

— „Докосвам гроба на Бог Иисус.“ Докато картината на Пусен съществува, и други може да се досетят какво означава надписът.

— След като разкрихте тайната ни, всички копия на картината бяха унищожени. Оригиналът е в Лувъра.

— И аз бих искал да попитам нещо. Как тамплиерите са разбрали къде е гробът?

Среброкосият извади друга цигара.

— Когато владеехме Ерусалим, един от нас намери документи на арамейски, древен иврит, подобни на ръкописите от Мъртво море — молба, в която Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина искат разрешение от Пилат да заминат за друга част на Римската империя и да вземат трупа на Иисус, за да го погребат повторно. На пергамента беше написано одобрение на латински. Братята ни от онова време познавали посочените места и реки и намерили гроба. Това би поставило в неудобно положение Църквата, тъй като според нея тленното тяло на Христос се било възнесло на небето. Ватиканът решил да ни плаща, за да пазим тайната.

— Защо Ватиканът не е унищожил гробницата и съдържанието й? — Ланг смяташе, че е отговорил правилно на същия въпрос, зададен от Герта, но искаше да бъде сигурен.

Тамплиерът погледна горящия край на цигарата си. Бяха по-тънки и по-дълги от фабричните марки, които Ланг беше виждал, и вероятно правени по поръчка. Преди да отговори, мъжът дръпна дълбоко дима.

— И да извърши най-голямото светотатство? По-добре понтифът да изрови Свети Петър и да го хвърли в Тибър. Не стига, че тялото на нашия Спасител не се е възнесло на небето, но и гностиците са се оказали прави. Освен това папата е видял само част от документите, които намерихме. Запазихме в тайна къде точно са отишли Йосиф и Мария.

Ланг не беше водил по-странен разговор. Седеше сред руините на древен храм и спокойно обсъждаше тези неща с човека, косвено отговорен за смъртта на семейството му — първият, когото съзнателно искаше да убие. Знаеше обаче, че няма да го направи.