Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Свещеникът дойде на вечеря — печени на скара наденички и студена бира „Будвайзер“.

Те му разказаха накратко тяхната версия за преживяванията си в Европа. Герта и Франсис поведоха спор, който се отклони от църквата през средновековното и се насочи към Мартин Лутър. Ланг ги остави, когато стигнаха до 1560 година, и отиде да си легне.

По настояване на Франсис Герта беше поканена на вечеря в „Мануел“. Свещеникът отхвърли възраженията на Ланг, че тези вечери по традиция са само за мъже, и по йезуитски маниер подчерта, че Ланг е решил така. На вечерята Ланг се изуми, като чу как Герта разказа виц на разбираем латински, макар да се запъваше. Нямаше представа, че тя знае и дума от този език.

Едва след няколко месеца той намери тънка книжка със съвременни анекдоти заедно с превода им на латински — „Amo, Amas, Amat: Научи латински и изненадай приятелите си“. Герта беше положила големи усилия да му достави удоволствие.

На мивката нямаше кремове за лице, нито копринено дамско бельо в чекмеджетата. Въпреки че тя беше винаги подходящо облечена, когато излизаха, мястото в гардероба на Ланг не намаля. Той се запита къде Герта държи дрехите си. Предположи, че годините, прекарани в малки апартаменти в Европа, са я накарали да бъде пестелива с пространството.

Тя се забавляваше, когато Ланг беше на работа, като съставяше списъци на задачите и заниманията през деня — пазаруване, разходки в паркове или само приятни мигове в компанията на Мърморко.

Ланг започна да гледа календара тревожно заради ускорението, с което наближаваше денят на заминаването й. Беше прекалено упорит да го признае, но се страхуваше дори от мисълта.

Атланта

Седмица по-късно

В една от онези вечери в началото на лятото в Атланта, когато човек лесно може да забрави, че температурата скоро ще стигне четиридесет градуса и най-лекото раздвижване въздуха се смята за ветрец, Ланг и Герта бавно разхождаха Мърморко по Пийчтрий, за да му позволят да подуши и да отвърне на посланията, оставени от другите кучета в затревената ивица между тротоара и улицата.

Герта заминаваше на другия ден и Ланг не беше в състояние да мисли за нищо друго.

— Ланг — попита тя, — посочил ли си облагодетелствани лица?

— От фондацията ли? Не, все още не съм. Стесних кръга до фондове за помощ в Централна Америка, специализирани в обучение и здравеопазване на деца като Джеф. Ще трябва да назнача персонал, за да пресее кандидатите. Ако аз разговарям с всички, ще се наложи да се откажа от адвокатската си практика.

Герта спря, за да може Мърморко да изследва особено интересно място.

— Не разбирам. Щом парите идват от Църквата към тамплиерите, а после при теб, защо не ги върнеш на Църквата?

Тя очевидно бе разсъждавала за това, защото рядко задаваше безсмислени въпроси.

— По две причини. Първо, ако парите бъдат върнати на Църквата, тамплиерите ще разберат и ще увеличат сумата за изнудването, ако вече не са го направили. Второ, непосредствените задачи на Църквата не са същите като моите. Не искам да прозвучи грубо, но в страните с ограничени ресурси децата отрано трябва да научат за контрола върху раждаемостта и безопасния секс, за да се пазят от СПИН и други неща, а Църквата не одобрява това.

— И католическата църква ще продължи да плаща пари на онези хора, защото не иска светът да знае, че тялото на Христос не се е възнесло на небето?

Мърморко се втурна напред и едва не изтръгна каишката от ръката й.

Ланг я грабна и дръпна назад кучето.

— Не бързай толкова, приятелю. Да. Не съм теолог, но може и в двата случая Христос да е имал божествен произход. Църквата просто е направила грешка далеч в миналото и не иска да си признае.

Герта взе каишката.

— Да докоснеш надгробния камък на Божия син… Страхотно поклонение.

— Отначало не го възприемах така. Аз… — Ланг спря и я прегърна. — По дяволите надгробния камък, тамплиерите и всичко останало! Не искам да си тръгваш, Герта.

Тя отпусна глава на рамото му. Друга двойка им се усмихна, докато ги заобикаляше.

— Има ли смисъл да остана? Трябваше да те принудя да ми позволиш да дойда. Знам, че не мога да заменя Доун.

— Никой не може. Но ти не си заместник. Ти си неповторима и това е напълно достатъчно.

— Тогава предполагам, че ще остана, докато си щастлив с мен.

— Това означава завинаги.

Той я целуна, без да обръща внимание на клаксоните и шеговитите подвиквания на минаващите мотористи.