Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Мигът беше прекъснат от изсвирване на спирачки и силен удар.

Герта се освободи от прегръдките му.

— Мърморко! Mein Gott! 74 74 Боже мой! (нем.). — Б.пр.

— По дяволите!

Кучето лежеше на тротоара, където беше отхвърлено след удар от автомобил.

От волвото слезе пребледняла и разтреперана жена.

— Не го видях кога е изтичал пред колата.

Ланг и Герта се втурнаха към все още конвулсивно потрепващото животно. Герта взе кучето и го притисна до гърдите си, без да се смущава от кръвта, която обагри блузата й.

— Liebchen, liebchen 75 75 Миличък (нем.). — Б.пр. — изстена тя. — Какво ти е?

Мърморко близна лицето й, а после изцъкли очи и се отпусна неподвижно.

Ланг не беше виждал Герта да плаче. Мисълта, че е убивала хладнокръвно, направи скръбта й още по-трогателна. Той взе кучето от ръцете й, изненадан, че тялото вече е изстинало. Мърморко не дишаше и сърцето му не туптеше. Ланг коленичи и внимателно го сложи на земята, а сетне прегърна обезумялата от мъка Герта и й зашепна утешително.

Наоколо се събра малка група минувачи и велосипедисти и други хора, привлечени от нездраво любопитство. Репликите им бяха тихи и изпълнени с уважение.

По-късно Ланг не можеше да си спомни какво се случи по-напред — възклицанието от изненада или подръпването на крачола на панталоните му. Той погледна надолу, убеден, че губи разсъдъка си. Мърморко ръмжеше доволно, захапал маншета на панталоните му. Локвата кръв около него беше изчезнала като утринна роса.

Герта и Ланг тръгнаха, без да промълвят дума. Кучето отново започна да души тревата. Ланг се замисли за далечния хълм във Франция и за необяснимата топлина, която беше усетил да се излъчва от каменния саркофаг, чието съществуване повечето християни биха отрекли.

Може би… Той поклати глава, отхвърляйки мисълта като невъзможна. Чувствата му към Герта бяха достатъчно чудо.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6729

Издание:

Грег Лумис. Тайната на „Пегас“

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Радка Бояджиева

ISBN: 954-585-704-8

Не знам (фр.) — Б.пр.

Да? (фр.). — Б.пр.

Привет! (фр.). — Б.пр.

Дори не е прелиствал Езоп (букв.); ограничен човек. — Б.пр.

Висш, главен, върховен (англ.). — Б.пр.

Всички години са преработени по Грегорианския календар за удобство на читателя.

1290 година.

Всъщност авторът на този постулат е Свети Касиан. Свети Бенедикт (около 526 година) основава първия орден на монаси, които живеят заедно, в една общност, а не сами като отшелници.

Монахът, който отговаря за провизиите в манастира.

Думата, употребена от Пиетро, е на средновековен латински. Noviciatus означава място, където се обучават послушници. Съмнително е дали селски манастир е разполагал с подобна придобивка.

Ризница от метални брънки. Пълното бойно облекло на рицарите тамплиери е описано в запазените екземпляри на френския „Указ“ и освен споменатото от Пиетро, би включвало шлем (heaume) и защитна броня на раменете и краката (jupeau d’armes, espalliers, souliers d’armes).

Град Ерусалим е бил превзет от султан Бейбарс през 1243 година. Съмнително е дали Гийом от Поатие или някой друг от съвременниците му е виждал Свещения град, макар че е бил заветната цел на тамплиерите до разпускането на Ордена през 1307 година.

Името, с което и кръстоносците, и тамплиерите наричали Светите земи, като просто ги смятали за едно от владенията на папата.

Библията е била четена преди всяко ядене.

Последното богослужение за деня, обикновено отслужвано преди лягане.

Предполага се, че английската дума „бушел“ (36 литра или килограма) произлиза от франкската boissel. Точното количество, което е обозначавала, се е изгубило в древността.

Ранно богослужение, обикновено около пет часа сутринта. Първото богослужение за деня, полунощница, е било отслужвано малко след полунощ. След това идват часовете, първи (между 6 и 9 часа), трети (между 9 и 12 часа) и шести (между 12 и 15 часа), вечерня и повечерие.

Много монашески килии са били умишлено построени така, че обитателят винаги да ходи наведен, налагайки си добродетелта смирение.