Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

На всеки от двата етажа имаше площадки с прозорци. През вълнообразното ръчно изработено стъкло той видя блещукащи тук-там светлини в нощта.

По спиралното стълбище се разнасяше звук. Беше толкова слаб, че Ланг се запита дали несъзнателно не го е чувал от известно време. Колкото по-надолу слизаше, толкова по-ясен ставаше, докато накрая позна напев на латински без определена мелодия, но въпреки това приятен за слушане и звучен.

Все още беше твърде далеч, за да различи думите. Стигна до следващата площадка. Стъпалата продължаваха, но през прозореца видя дървета. Клоните им се очертаваха на светлината на улична лампа. Стори му се, че забеляза и ограда. Той спря. Странната кръгла сграда вероятно имаше най-малко едно подземие, където несъмнено се помещаваше тъмница. Съдейки по онова, което виждаше навън, сигурно в момента се намираше на партера.

Ланг влезе в друг извит коридор. Сводестият таван се извисяваше на шест-седем метра. Студените сиви каменни стени бяха украсени с гоблени. Фигурите бяха в човешки ръст и потресаващи. Мъченици, пронизани със стрели, в безмълвна агония се печаха над огньове или бяха поглъщани от лъвове.

Между страховитите изображения бяха окачени брони, мечове и шлемове.

Това явно беше партерът.

Ланг обаче все още не знаеше къде се намира сградата. Също като във вица за хората в спасителната лодка — знаеше къде е, но нямаше представа къде се намира.

По каменния под отекнаха стъпки. Ланг стисна автомата с едната ръка, а с другата придърпа качулката над лицето си, но се оказа, че не е необходимо. В коридора като дух премина силует в бели одежди. В ръцете си държеше броеница и мърмореше нещо под носа си, вероятно молитва.

Щом тамплиерът се скри от погледа му, Ланг също изпита желание да се помоли.

Песнопението се усили и той видя откъде идва. Огромното кръгло помещение вдясно беше пълно с мъже в бели мантии или с брони. В средата, пред изящно изваян мраморен олтар, стоеше мъж в бяло, с лице, обърнато към насъбралото се множество.

Точно както Пиетро беше описал параклиса в Бланшфор.

Изходът беше на отсрещната страна. Ако наречеше вратата масивна, нямаше да бъде справедлив към нея. Двата единични плота се извисяваха почти до тавана и бяха плътно затворени с дебел железен прът. Лъскавите месингови панти бяха високи един метър.

Ланг се замисли дали да не се втурне към нея, но бързо се отказа от идеята. От двете страни стояха пазачи, въоръжени с автомати АК-47, контрастиращи неуместно на белите им туники с алени кръстове.

Те го гледаха без особен интерес, докато се приближаваше към тях.

Отговорът им на знака му да отворят, беше произнесен на същия славянски език, който чу и преди. Ланг пресилено сви рамене, за да им покаже, че не разбира. „Пегас“ беше международна организация и със сигурност не всички говореха на един и същ език.

Мъжът вляво показа с жестове, че чете нещо, и протегна ръка, очаквайки да получи някакъв писмен документ. Добрите братя очевидно изискваха пропуски, за да влизат и излизат от сградата.

Човекът вдясно се вторачи в краката на Ланг, който отново беше обул ботушите си. Всички останали бяха с метални обувки или по сандали.

Тамплиерът бързо свали автомата от рамото си, но Ланг го изпревари и насочи оръжието си. Звукът от изстрела между каменните стени в затвореното пространство беше оглушителен. В средата на кръста на туниката на пазача зейна червена дупка и кръвта изцапа белите му одежди.

Другият беше нетърпелив като събрата си да умре за каузата и също вдигна автомата си. Ланг изстреля още един куршум от хълбок, съзнавайки, че отново е принуден да убива.

Ехото от изстрела все още отекваше в ушите му, когато монотонното пеене спря. Ланг остави ремъка на автомата да се изплъзне от рамото му и хвана оръжието с две ръце, за да го използва срещу огромното резе, като прогони от съзнанието си вероятността вратата да води към друга част на сградата или към вътрешен двор.

Резето тежеше петдесетина килограма и се наложи да го повдигне, за да отвори. Усилието предизвика пронизителна болка в изкълченото му рамо и в слабините, която разсея угризенията от убийството на поредните двама тамплиери. Агонията беше толкова силна, че за миг изпита желание да се обърне и да ги застреля всичките.

Звукът зад него загатна, че може и да му се предостави тази възможност. Ланг погледна тълпата, стисна зъби от болка, блъсна още веднъж резето и ритна вратата. Огромните панти бавно помръднаха и отвориха тясна пролука. Ланг видя бледия зрак на зората и усети полъха на ветрец.