Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— И искат водещо място в двадесет и първи век — измърмори Къртис. — Шибани варвари. — Когато се обърна към Кейт, забеляза, че през ризата й се просмуква кръв. — Ти си ранена — тревожно отбеляза той.

— Само драскотина — оправда се Кейт.

— Аз ще преценя — настоя Къртис, накара я да седне на дървената пейка и започна да разкопчава ризата й.

Кейт вдигна очи към него и се усмихна.

— Не сега, скъпи — прошепна тя.

— Права си — съгласи се Къртис и също се усмихна. — Когато се измъкнем от тоя лайнарник, в колата има аптечка за първа помощ. Единственото място, където не сме търсили, е дворът за мечките.

Кейт се почувства зле, но не толкова от смрадта на меча жлъчка и екскременти, колкото от ниските болезнени писъци на затворените в клетки животни. Тя и Къртис се спряха за малко пред една от клетките, в която красиво мече бе стегнато в някаква средновековна примка и от местата, където кожата му се беше протрила, течеше кръв. В очите на измъчената мечка се четеше същия въпрос, както в очите на Мавърик и останалите човекоподобни маймуни: защо? Двамата с Къртис никога нямаше да забравят тази гледка.

— Всички са тук — каза Къртис, след като преброи смъртоносните шишенца, към всяко от които имаше прикрепена спринцовка, но нито той, нито Кейт се почувстваха спокойни. Пекин все още беше на осемстотин километра оттук.

В покрайнините на град Джинан, столицата на провинцията, попаднаха на първия полицейски контролен пост, поставен заради игрите. Младият китайски полицай махна на Къртис да спре и тъкмо му поиска документите, когато се приближи един по-възрастен негов колега. Последва кратка размяна на реплики на мандарин и по-възрастният посочи към дипломатическите номера.

— Много се извинявам — каза младият полицай с усмивка, върна паспорта на Къртис и му махна да продължава.

Следващият контролен пост беше на Жълтата река, но отново им махнаха да минават.

Когато пристигнаха на пекинското международно летище, ЦРУ вече ги чакаше. Кейт и Къртис се качиха в самолета с чувство на облекчение, но чак след като се увериха, че служителите на посолството са попълнили документите за торбата с дипломатическата поща, и лично видяха как тя бе натоварена в товарния отсек на самолета.

Три месеца по-късно, Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Зная, че вие от ЦРУ имате едно шантаво правило: да не бъдете награждавани публично — каза президентът Дейвис Бъртън с топла усмивка на Кейт, Имран и Къртис, след като ги бяха въвели в Овалния кабинет. — Затова с неохота се съгласих да го направя тук. Д-р Кейт Брейтуейт е наградена с Президентския медал на свободата за изключителна вярност към дълга и необикновена храброст пред лицето на врага. — Това беше гражданската разновидност на военния Медал на конгреса.

Кейт ахна, когато помощникът на президента от корпуса на морската пехота пристъпи напред с кадифена възглавничка, върху която лежеше едно от най-високите отличия на Америка.

— Кейт, би ли се приближила — покани я президентът Бъртън.

Той се усмихна широко, когато сложи лентата на врата й. Усмивката му не беше предизвикана само от това, че награждава хора, които наистина го заслужаваха. Великата стара партия го бе подкрепила единодушно като свой кандидат и ако можеше да се вярва на последните допитвания, американското общество също. Щом стана известно, че техният президент е започнал разговори със Сирия, Иран и другите арабски нации за създаването на палестинска държава и е поискал тяхната помощ за стабилизирането на Ирак, повечето американци подкрепиха тази смяна на курса.

— Честито! — Президентът стисна ръката на Кейт. — Поговорих с китайския посланик — добави той. — Получих уверенията му, че неговото правителство най-сетне ще затвори тези варварски мечи ферми, и аз възнамерявам да настоявам за международен контрол дали ще изпълнят обещанието си.

На Кейт й се дощя да го прегърне. Тя се върна на мястото си, за да гледа как президентът връчва Медала на свободата на двамата най-важни мъже в нейния живот. На професор Имран Сайед — за забележителни постижения в областта на медицината, а на Къртис Брендън О’Конър — за необикновена смелост пред лицето на врага и пълна отдаденост на дълга.

— Нашата страна е много задължена на вас тримата и единственото, за което съжалявам, е, че не ви се отдава дължимото пред цялото общество. Въпреки това подобни неща се разчуват, а нашата политика е нито да потвърждаваме, нито да отричаме — каза президентът със съзаклятническа усмивка, а после кимна на помощника си от корпуса на морската пехота да води. — Ако искате да дойдете с мен, първата дама и аз ще бъдем много щастливи да ни гостувате за вечеря.