Дейвид Балдачи - Ден нула

— Убитият е полковник Матю Рейнолдс. Както вече споменах, работил е в АВР и кабинетът му е бил в Пентагона. Живял е във Феърфакс Сити, Вирджиния.

— Някакви контакти със Западна Вирджиния?

— Засега нямаме информация. Но знаем със сигурност, че е той. Бил е идентифициран.

— На каква длъжност е бил в АВР? Възможно ли е тя да е причина за инцидента?

— Знаеш как е при тях — пълно затъмнение относно служителите им и тяхната дейност. Но ние успяхме да научим, че Рейнолдс е бил пред пенсия и е възнамерявал да мине в частния сектор. Ако се наложи да те запознаем с подробности за целите на разследването, ще го направим.

Ако?!

— Каква е била официалната му длъжност?

Уайт се размърда в стола си.

— Бил е пряко подчинен на заместника на Джей две.

— Джей две май беше генерал-лейтенантът, който изготвя ежедневния бюлетин за председателя на обединените началник-щабове.

— Именно.

— Но защо АВР не поеме разследването, след като е убит техен високопоставен служител? Защо предпочитат да използват външни следователи?

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че задачата е възложена на нас — отсече Уайт. — По-точно на теб.

— А ще се намесят ли АВР, или по-скоро ФБР, в случай че заловим извършителя? За пред медиите например?

— Това не зависи от мен.

— Значи АВР предпочита да възложи разследването на външни хора?

— Пак ще повторя, казвам ти каквото зная.

— Ясно. А известно ли ви е къде е възнамерявал да постъпи на работа след пенсионирането си?

— Все още не — поклати глава Уайт. — За подробности можеш да се обърнеш директно към началника на Рейнолдс. Генерал Джули Карсън.

— Има ли други жертви?

— Съпругата и двете му деца.

— Ясно — въздъхна Пулър. — Четирима убити, със сигурност сложно местопрестъпление в Западна Вирджиния и жертва, свързана с АВР. При нормални обстоятелства бихме изпратили екип от четири-пет човека, плюс пълна техническа подкрепа. Най-вероятно бихме поискали помощ и от АКЛ. — Имаше предвид Армейската криминологична лаборатория във Форт Гилъм, Джорджия. — Това е минималният брой следователи за качествена обработка на уликите.

— Точно казано — промърмори Уайт.

— Кое?

— „При нормални обстоятелства.“

— При нормални обстоятелства в голяма служба като нашата, би трябвало да получа задачата от ръководителя на екипа ми, а не от най-високото място, сър — решително тръсна глава Пулър.

— Точно така — кимна Уайт, но очевидно нямаше желание да навлиза в подробности.

Пулър сведе очи към папката. Явно очакваха от него сам да потърси отговори на неудобните въпроси.

— В телефонното обаждане споменахте за касапница — подхвърли той.

— Така ми предадоха. Не знам колко често стават убийства в Западна Вирджиния, но този случай изглежда потресаващ. Ти обаче едва ли ще се стреснеш, нагледал си се на подобни сцени в Близкия изток.

Пулър замълча. Не обичаше да говори за мисиите си в пустинята, така както не обичаше да обсъжда състоянието на баща си.

— Официално разследването се води от местната полиция, тъй като престъплението е извършено извън военен обект — продължи Уайт. — Доколкото ми е известно, те не разполагат с хора, разследващи убийства, и затова искат помощ от нас. Трябва да се пипа деликатно, тъй като нямаме юридически основания за намеса — освен ако не се окаже, че убиецът е военен. Искам да се сработиш с местните, тоест да внимаваш с тях.

— В района има ли охранявана сграда за съхранение на уликите? — попита Пулър.

— На петдесетина километра има обект на Министерството на вътрешната сигурност. Там разполагаме с втори човек, който ще действа като свидетел при отварянето и затварянето на сейфа.

— Предполагам, че все пак ще мога да използвам услугите на криминологичната лаборатория, нали?

— Да, ще можеш. Успяхме да проведем един бърз разговор със Западна Вирджиния. Те нямат нищо против участието ни. По-късно юристите на армията ще оправят документите.

— Те са добри в това — кимна Пулър.

Уайт го изгледа продължително.

— Както казах, пипай деликатно, но ако се наложи, действай и по-твърдо — рече той. — Все пак ние сме армията. Доколкото съм запознат, ти умееш да използваш и двете тактики.

Пулър замълча. Цял живот се беше разправял с офицери от кариерата. Някои бяха добри, други — пълни идиоти. За този срещу себе си все още нямаше мнение.

— Тук съм само от месец, откакто ни преместиха от Форт Белвоа — каза Уайт, сякаш прочел мислите му. — Все още се ориентирам. Ти обаче си навъртял пет години тук.