Дейвид Балдачи - Ден нула

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Балдачи - Ден нула» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ден нула: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ден нула»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон е най-добрият специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. За бойните подвизи на баща му генерал Пулър се разказват легенди. Брат му, известен ядрен физик, излежава доживотна присъда за държавна измяна. По време на посещение при него във военния затвор Джон получава спешна задача да поеме секретното разследване на шокиращо престъпление.
В затънтеното миньорско градче Дрейк в Западна Вирджиния са намерени четири трупа. Убити са полковник Матю Рейнолдс, съпругата и децата му. Поради важния пост на Рейнолдс в Агенцията за военно разузнаване случаят се наблюдава от министъра на отбраната. Нареждането е Джон Пулър да действа сам от името на военните и да си сътрудничи с местната полиция.
В Дрейк той открива партньорка, на която може да разчита. Саманта Коул не се е сблъсквала с убийства в кратката си кариера, но е твърдо решена да възвърне спокойствието в своето градче. Скоро жертвите стават осем и докато разкрива измама след измама, Джон осъзнава, че смъртта им е свързана с някаква голяма конспирация. Но той дори не подозира, че тя засяга бъдещето на милиони хора.
Джон Пулър е свикнал да рискува.
Защото доскоро не е имал какво да губи, освен живота си.
Сега може да загуби и Саманта.
Но залогът е твърде голям…

Ден нула — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ден нула», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Имам време. За татко ли ставаше дума?

— Това не ти е разпит, братле. Не можеш да ме притискаш за информация, защото делото ми отдавна приключи.

Пулър сведе поглед към веригите около глезените на брат си.

— През дупката ли те хранят?

Във ФВЗ нямаше решетки. Вратите бяха солидни. Затворниците в единични килии получаваха храната си три пъти дневно през специален процеп. Друг, ниско долу, позволяваше да им слагат вериги на краката, преди да бъдат изведени.

Робърт кимна.

— Извадих късмет, че не ме пратиха в карцера. Иначе сега нямаше да съм тук, при теб.

Замълчаха.

— По-добре тръгвай, че имам работа — обади се най-сетне Робърт. — Тук винаги ни намират работа.

— Пак ще дойда.

— По-добре недей. Няма смисъл.

— Ще предам поздравите ти на татко.

Станаха и си стиснаха ръцете. Робърт го потупа по рамото.

— Липсва ли ти Близкият изток?

— Не. Едва ли липсва на някого, който е служил там.

— Радвам се, че се прибра жив и здрав.

— Мнозина нямаха този късмет.

— Интересни случаи ли разследваш?

— Не съвсем.

— Пази се.

— Ти също.

Джон усети безсмислието на тези думи още докато ги изричаше.

Обърна се към изхода. В същия миг военният полицай се приближи към Робърт.

— Хей, братле…

Джон се обърна. Лапата на военното ченге лежеше върху бицепса на брат му. Изведнъж му се прииска да размаже копелето в стената. После му мина.

— Какво?

— Нищо… радвам се, че те видях.

Джон Пулър мина покрай младежа до металдетектора, който скочи на крака и застана мирно. Пое по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Телефонът му иззвъня, когато беше на две крачки от наетата кола. Погледна дисплея. Търсеха го от 701-ви отряд на военната полиция в Куонтико, Вирджиния, където беше назначен за специален агент в Отдела за криминални разследвания.

Включи телефона, но не каза нищо. В армията те учеха да говориш малко и да слушаш повече.

— Тръгвам — кратко отвърна той и погледна часовника си, светкавично изчислявайки времето за шофиране и полет. — Ще съм там след три часа и петдесет минути, сър.

Бяха му съобщили за касапница в пущинаците на Западна Вирджиния. Една от жертвите бил полковник, поради което се налагало намесата на ОКР, въпреки че Пулър нямаше никаква представа как и защо разследването е било възложено точно на 701-ви отряд. Но той беше войник и трябваше изпълни заповедта.

Предстоеше му обратен полет до Куонтико, където щеше да получи официални инструкции, а след това да подкара като луд към пущинаците. Но в момента не мислеше за убития полковник, а за изражението на брат си при сбогуването им. Спомените за брат му от едно друго време завладяха съзнанието му.

Майор Робърт Пулър беше направил кариера във Военновъздушните сили на САЩ като част от екипа специалисти, отговарящи за сигурността на ядрения арсенал на страната. Малко преди да получи още една, а дори и две звезди на пагоните си, внезапно беше обвинен в държавна измяна и осъден да прекара живота си между стените на ФВЗ.

Но той си оставаше негов брат.

Секунди по-късно моторът изрева и Пулър включи на скорост. При всяко от посещенията тук оставяше частица от себе си. Някой ден вероятно щеше да се окаже, че няма какво да отнесе обратно.

Той не беше от хората, които показват емоции. Не беше плакал, когато хората около него умираха на бойното поле, застигнати от ужасна смърт. Но в замяна на това беше отмъщавал за тях по не по-малко ужасен начин. Никога не беше влизал в бой, обзет от неконтролируема ярост, защото яростта омаломощаваше хората. Не проля нито една сълза дори когато осъдиха брат му. Мъжете от фамилия Пулър не плачеха.

Това беше Правило номер едно.

Мъжете от фамилия Пулър запазваха самообладание, защото това увеличаваше шансовете им за победа.

Правило номер две.

Следваха още много, но по-второстепенни правила.

Джон Пулър не беше машина, но имаше усещането, че понякога е на ръба да се превърне в такава. Сега караше много по-бързо, отколкото на идване. Бясното шофиране на изток щеше да го сблъска с поредния случай за разследване. Който беше добре дошъл, дори само защото щеше да му помогне да прогони от съзнанието си единственото нещо, което не можеше да проумее. Нито да контролира.

Своето семейство.

4

— Сам ще трябва да се оправяш, Пулър.

Джон Пулър седеше пред бюрото на висшия си началник — специален агент Дон Уайт, шеф на Отдела за криминални разследвания със седалище Куонтико, Вирджиния. Преди щаба на военните следователи се намираше на север от тук, във Форт Белвоа. Но после, поради някаква реорганизация преместиха щаба и доста отряди в Куонтико, където бяха съседи на Академията на ФБР и Морската пехота.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ден нула»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ден нула» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Балдачи - Довършителката
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Невинните
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Обикновен гений
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Част от секундата
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Избави ни от злото
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Колекционерите
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Родени за ченгета
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Тотален контрол
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Проста истина
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Последният жив
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса
Дейвид Балдачи
Отзывы о книге «Ден нула»

Обсуждение, отзывы о книге «Ден нула» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x