Дейвид Балдачи - Ден нула

— Не мисля, че е много тежък.

— Значи не е покрит с олово или други предпазни материали. Плутоният трябва да е обграден с взривни вещества от всички страни, плюс устройство за изтласкване, върху което трябва да има още един-два пласта изолация. Не бива да забравяме и неутронния отражател от волфрамов карбид, който е изключително плътен. Би трябвало да си окей.

— Би трябвало?

— Това е най-оптимистичното, което мога да кажа, братко.

Пулър си пое дълбоко дъх и направи знак на Коул да отстъпи назад. После дръпна. Капакът отскочи. Без очакваната ослепителна светкавица.

— Джон?

— Добре съм. Все още не светя. Предполагам, че това е добър сигнал.

— Виждаш ли таймер?

Пулър стрелна с очи Коул, която повдигна рамене и направи опит да се усмихне зад маската.

— Наистина ли използвате таймери в подобни устройства? — попита той.

— Да, но без да търсим мелодрамата, която познаваме от филмите. Таймерът има точно определена цел. Ако конвенционалните експлозиви не се възпламенят едновременно, в ударната вълна ще се появи пролука и ядреният материал ще се измъкне през нея. Тогава се получава ефект на гасене, за който вече говорихме.

Пулър се засуети около капака, повдигна снопче кабели и го видя.

— Открих го — обяви той. — Вероятно той е светнал преди малко.

— Какво отчита?

— Шейсет и две минути, но отброяването вече е започнало.

— Добре. Проводници?

Коул включи мощното си фенерче и го насочи в дупката. Приборът за нощно виждане на Пулър беше от последно поколение и позволяваше наблюдение дори при силна светлина.

— Цял сноп — констатира той. — Покрили са таймера от всички страни. Да опитам ли да прережа някои от тях? Може би ще успея да го спра.

— Не. Има голяма вероятност да е миниран. Трябва да си наясно, че от двайсетината жици, свързани с него, само три имат значение. Това е основно правило при свързването на капсул-детонаторите на всички бомби, към което със сигурност са се придържали и твоите хора. В случай, че прережеш някоя от другите жици, има вероятност таймерът да се нулира. Тогава няма да имаш време да целунеш за сбогом дори собствения си задник.

— Добре, няма да режа нищо — отвърна Пулър.

Жегата вече ставаше непоносима, а защитното облекло я правеше още по-страшна. Маската му се запотяваше отвътре и той беше принуден постоянно да я трие в челото си — нещо неособено ефективно, тъй като именно челото му излъчваше най-много пот. В един момент просто я смъкна, избърса очите си с длани и отново надяна прибора за нощно виждане.

— Инициаторът трябва да се намира точно в центъра на сферата — добави Робърт. — По време на детонацията той произвежда неутрони. Златното фолио, което си открил на местопрестъплението, най-вероятно е било използвано като разделител между берилия и полония, както вече ти обясних. Около него е разположен плутоний във формата на топка. А над тази топка е тласкачът, чиято роля е да увеличи ударната вълна в камерата. Отражателят пък пречи на камерата да се взриви преждевременно и така усилва максимално ефекта на реакцията.

— Ясно, Боби. Няма нужда да ми изнасяш лекции и за най-дребните подробности.

— Добре, продължаваме нататък. Експлозионните лещи оформят външния слой. Би трябвало да ги виждаш. Приличат на парчетата кожа на футболната топка, но на практика представляват старателно оформени заряди. Почти съвършени от геометрична гледна точка. Виждаш ли ги?

— Да.

— Колко са?

— Много.

— Как са подредени?

— Доста плътно една до друга.

— Без разстояние между тях?

— Не виждам такова.

В слушалката се долови въздишката на брат му.

— Тези хора са знаели какво правят.

— Но какво означава това за мен, по дяволите?

— Вече ти обясних, че ако успеят да удължат верижната реакция достатъчно, мощността на устройството ще нарасне многократно. А от описанието ти разбирам, че са конструирали една наистина много добра бомба.

Пулър погледна таймера, който показваше петдесет и девет минути и двайсет и седем секунди.

— Как да изключа това нещо, Боби? — попита той.

— Не можеш да го изключиш, Джон — отвърна брат му.

— Тогава какво търся тук, по дяволите? — изкрещя Пулър. Толкова силно, че Коул подскочи и едва не изпусна фенерчето.

— Има само един начин да го направим — спокойно отвърна Робърт. — В момента лещите са плътно една до друга, но ако успеем да променим времето на детонацията, ще предизвикаме „гасене“.

— Как да го направя?