Дейвид Балдачи - Ден нула

Тръгна натам. Коул измъкна кобрата си и пое след него.

После се заковаха на място.

Квадратен сандък от неръждаема стомана, изработен толкова прецизно, че не се виждаха никакви заварки. Сякаш беше излят в калъп. Пулър коленичи пред него и опря ръкавица в гладката му повърхност.

— Топъл е — обяви той и надигна глава към Коул.

— Но какво го захранва? — озадачено попита тя, оглеждайки се наоколо. — Не виждам електрически кабели.

— Тук има достатъчно източници на енергия, Коул — отвърна Пулър. — Само съдържанието на варелите отсреща би могло да захранва град като Ню Йорк в продължение на хиляда години — разбира се, ако бъдеше използвано като гориво в ядрен реактор.

— Тогава… — Тя млъкна и очите й се разшириха. — Нима това е бомбата? Изобщо не ми прилича на такава!

— Кога си виждала атомна бомба отблизо? — рязко попита той.

— Виждала съм под крилата на големи самолети. По „Хистъри“ даваха филм за бомбите, които сме хвърлили над Япония, но те не бяха във формата на сандък.

— Външният вид често лъже.

— Сега ли се е задействала? Преди минути нямаше никаква светлина.

— Аз също не видях светлина. Което означава, че мръсницата току-що се е пробудила.

— Има ли таймер? — рязко попита тя. — Тиктака ли нещо вътре в тоя сандък?

— Гледаш твърде много филми — каза Пулър, зает да оглежда сандъка. Търсеше заварки или издутини в метала, които да го насочат към пантите на евентуален капак. Опипваше гладката повърхност, тъй като не се доверяваше само на очите си, подпомогнати от техниката.

— Значи няма таймер, така ли?

— Просто не знам, Коул! — повиши тон Пулър. — За пръв път ми се случва да се изправя пред ядрено оръжие.

— Ако го отвориш, ще ни убие, нали?

— Възможно е. Но ако не го отворя, то пак ще ни убие. Заедно с още хиляди хора.

Той измъкна телефона, набра някакъв номер и каза:

— Време е за тежката артилерия.

— А ако няма връзка?

— Ако няма връзка, сме прецакани.

Тя понечи да заговори, но той вдигна ръка.

— Телефонът работи. — Изчака няколко секунди и каза: — Здрасти, Боби. Имаш ли малко време, за да обясниш на брат си как се обезврежда атомна бомба?

По заповед на министъра на отбраната Робърт Пулър от два часа дежуреше до телефона във военния затвор. В армията имаше много специалисти по ядрено оръжие, но Джон Пулър бе предпочел да се довери на своя по-голям брат. Изпълнението на желанието му беше доста проблематично поради факта, че Робърт Пулър излежаваше доживотна присъда за държавна измяна. Брат му обаче държеше на своето и аргументирано защитаваше позицията си дори пред хора с четири звезди на пагона. Така се стигна до намесата на министъра, който издаде съответното разрешение. В това имаше голяма доза логика, защото дори най-големите военни експерти признаваха, че в света има много малко хора с познанията на Робърт Пулър в областта на ядрените оръжия.

Робърт беше изключително изнервен — нещо напълно обяснимо, тъй като в момента собственият му брат се намираше в непосредствена близост до такова оръжие. По време на един от предварителните разговори помежду им Пулър беше споделил с него всичко чуто от Дейвид Ларимор.

— Опиши ми сандъка — кратко заповяда той.

— Куб със страни метър и двайсет, изработен от неръждаема стомана и завинтен за пода.

— Не те чувам добре. Говори по-високо.

— Извинявай, но говоря през предпазна маска — поясни Пулър и повтори описанието.

— Ясно. Става въпрос за имплозивен, а не за артилерийски тип.

— Точно така.

— Разкажи ми за варелите. Празният е съдържал плутоний, така ли?

— Да. Поне това показва знакът.

— Твоят Ларимор знаеше ли какво количество плутоний е имало във всеки варел?

— И да е знаел, не го сподели с мен. Според мен не вярваше, че някой може да изостави ядрено гориво на такова място. Признавам, че и аз бях на същото мнение.

— Склонен съм да приема, че устройството не е особено сложно, а това означава, че говорим за минимум шест килограма, а може би и повече.

— Варелът побира много повече.

— Разбирам, но размерите на сандъка пред теб категорично сочат, че няма как да побере еквивалента на двеста литра. Това би го превърнало в невиждана по сила бомба.

— А не допускаш ли, че имаме работа с откачалки?

— Може би, но в момента мисля единствено за техническата страна на въпроса.

— Мога ли да сваля капака, без да получа смъртоносно облъчване?

— Колко е тежък?

Пулър подръпна стоманения лист и почука по него.