Джон Вердън - Намисли си число

— Ами може и да няма проблем. Но стъпките са много равномерни, спокойни, не бързат — като че всичко върви по плана.

— За какво, по дяволите, намекваш? — Хардуик се държеше раздразнено като човек, който се опитва да задържи покупките си в скъсана хартиена торба.

— Всичко в този случай оставя усещането за добре планирано и много хладнокръвно действие — изключително интелигентно. Инстинктът ми казва, че всяко нещо се намира на дадено място по определена причина.

— Искаш да ме убедиш, че е отнесъл оръжието на трийсет метра разстояние и го е пуснал там преднамерено? Че го е обмислил предварително?

— Така предполагам.

— И каква ще да е дяволската му причина?!

— Какво въздействие оказа върху нас?

— За какво говориш?

— Този тип е фокусирал вниманието си върху полицията точно толкова, колкото и върху Марк Мелъри. Не ти ли е хрумвало, че всички тези странности на местопрестъплението може да са част от играта, която е подхванал с нас?

— Не, изобщо. Честно казано, това ми звучи малко прекалено.

Гърни си наложи да не спори и вместо това смени темата:

— Подразбрах, че капитан Род все още мисли, че нашият човек е някой от гостите.

— Да-а, „един от лунатиците в тая лудница“, както се изрази.

— Съгласен ли си?

— Че са лунатици? Абсолютно. Че един от тях е убиецът? Може би.

— А може би не?

— Не съм сигурен. Но не споменавай това на Родригес.

— Има ли предпочитан кандидат?

— Който и да е от наркоманите ще му свърши работа. Вчера разправяше, че Институтът за духовно обновление на Мелъри не е нищо повече от незаконна клиника за богати скапаняци, пристрастени към наркотиците.

— Не виждам връзката.

— Между кое?

— Какво общо има наркоманията с убийството на Марк Мелъри?

Хардуик си дръпна от цигарата за последно, след което замислено метна угарката на влажната земя под плета от бодлива зеленика. Гърни си помисли, че това не е нещо, което е удачно да се прави на местопрестъпление, дори и след като са минали лабораторните техници. Но пък беше точно от нещата, които бе свикнал да наблюдава по време на съвместната им работа преди години. Не бе особено изненадан и от това, че Хардуик отиде до плета да угаси все още тлеещия фас с върха на обувката си. Знаеше, че по този начин си дава време да обмисли какво ще каже — или пък ще премълчи — след малко. Когато изгаси напълно угарката и я зарови добре в почвата, Хардуик проговори:

— Може би няма много общо с убийството, но силно засяга Родригес.

— Имаш ли право да ми кажеш нещо?

— Има дъщеря в Грейстоун.

— Клиниката за душевноболни в Ню Джърси?

— Именно. С трайни увреждания е. Вземала е клубни наркотици — амфетамини и метамфетамини, кокаин. Изпържила си няколко вериги в мозъка и се опитала да убие майка си. Според Родригес всеки друг наркоман по света е отговорен за случилото се с нея. Не използва логика, когато става въпрос за това.

— И смята, че някой наркоман е убил Мелъри?

— Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.

Внезапен влажен повей на вятъра помете патиото. Дойде откъм покритата със сняг ливада. Гърни потрепери и пъхна по-дълбоко ръце в джобовете си.

— Мислех, че просто иска да впечатли Клайн.

— Това също. За такъв задник е наистина сложно устроен. Маниак на тема контрол. Малка амбициозна гадина. Изобщо не може да се разчита на него. Нито можеш да му вярваш. Никога не е сигурен. Обсебен е от идеята да накаже всички наркомани. Никак не ти се зарадва, между другото.

— Конкретна причина има ли?

— Не харесва отклонения от обичайната процедура. Не харесва умници. Не понася някой да е по-близък с Клайн от него самия. Кой знае какво още, по дяволите!

— Не звучи като идеална настройка на ума за онзи, който води разследването.

— Аха, кажи нещо за чудесния свят на наказателното право, с което да ме изненадаш! Обаче това, че някой е проклет задник, не значи непременно, че винаги греши.

Гърни обмисли тази Хардуикова мъдрост, без да я коментира, след което отново смени темата:

— Това, че сте се съсредоточили върху гостите, означава ли, че пренебрегвате другите възможности?

— Например кои?

— Като това да поговорите с хората в района. Мотели, странноприемници, хотелчета…

— Не пренебрегваме нищо. — Хардуик изведнъж се настрои отбранително. — Близките къщи не са кой знае колко, не повече от десетина на пътя от селото до института… Посетихме семействата още през първите двайсет и четири часа. Не получихме и грам полезна информация. Никой нищо не е чул, нито видял, още по-малко пък помни. Никакви непознати лица, странни шумове, коли в необичаен час, нищо извън обичайното. Двама души мислят, че са чули койоти. Други двама споменаха за крясък на бухал.