Джон Вердън - Намисли си число

— Със сигурност могат да се намерят и други обяснения — заяви Родригес.

— Какво имате предвид, сър?

— Просто посочвам вероятността, че нещо може би остава незабелязано.

Клайн се прокашля.

— В името на спора да предположим, че сержант Уиг е права и си имаме работа с два чифта — единият, носен от извършителя, а другият, останал закачен на дървото в края на пътечката. Какво, за бога, значи това? Какво ни говори?

Родригес гледаше сърдито в монитора.

— Не ни дава нито една полезна улика за залавянето на убиеца.

— Ти, Дейв, какво мислиш?

— На мен това ми говори същото, което и бележката, оставена върху тялото. Просто друг тип послание. И гласи: „Хвани ме, ако можеш, но едва ли — по-умен съм от теб“.

— Как, по дяволите, разбра това от наличието на втори чифт ботуши? — В гласа на Родригес се усещаше гняв.

Гърни отговори с измамливо спокойствие. Открай време така реагираше на гнева.

— Сами по себе си те нищо не ми говорят. Но ако ги прибавим към другите специфични детайли, цялата картина заприличва все повече на някаква сложна игра.

— Ако е игра, целта й е да ни отвлича вниманието. И успява — изсумтя подигравателно Родригес.

Гърни не отговори и Клайн го предизвика:

— Явно не си съгласен с това.

— Според мен играта не е само за отвличане на вниманието. Мисля, че в нея е целият смисъл.

Родригес стана от стола си възмутено:

— Ако нямаш повече нужда от мен, Шеридън, ще се връщам в офиса.

С мрачно изражение подаде ръка на Клайн и си тръгна. Клайн успешно прикри реакцията си на грубото му напускане.

— Е, кажи ми — попита той след малко, навеждайки се към Гърни, — какво не правим както трябва? Ясно е, че ти виждаш ситуацията по различен начин от Род.

Гърни сви рамене.

— Няма нищо лошо да се запознаем по-отблизо с гостите. В един момент и това трябва да се направи. Но капитанът има по-големи надежди от мен, че това ще доведе до арест.

— Ти смяташ, че това като цяло е загуба на време?

— Необходимо е да се направи — така се изключват варианти. Просто не мисля, че убиецът е някой от гостите. Капитанът продължава да изтъква предполагаемото удобство за убиеца да се намира в имота. А според мен би било неудобство — прекалено голям риск е да бъде видян при излизането или при връщането си в стаята. Твърде много улики има за прикриване. Къде би могъл да държи сгъваемия стол, ботушите, бутилката, оръжието? Този тип човек не би допуснал толкова рискове и усложнения.

Клайн повдигна вежда с любопитство, а Гърни продължи:

— Този тип е свръхорганизиран, по каквито и критерии да го преценява човек. Той обръща изключително внимание на детайлите.

— Говориш за неща като това да махне всички цветни ленти от сгъваемия стол, за да го направи целия бял и почти невидим на фона на снега?

— Да. Освен това действа много хладнокръвно, когато е под напрежение. Не е избягал от местопрестъплението, тръгнал си е с нормална стъпка. Отпечатъците от обувките от вътрешния двор към гората са толкова лежерни, че човек би си помислил, че е излязъл на разходка.

— Това да намушкаш брутално жертвата си със счупена бутилка от уиски не ми изглежда никак хладнокръвно.

— Ако се беше случило в някой бар, щеше да си прав. Но не забравяй, че бутилката е била предварително подготвена, дори е измита и изчистена от пръстовите отпечатъци. Бих казал, че признаците на ярост са планирани, както и всичко останало.

— Окей — съгласи се Клайн бавно. — Хладнокръвен, спокоен, организиран. Какво друго?

— Перфекционист в общуването. Начетен — с усет към езика и ритъма. Между нас да си остане, с риск за репутацията си, ще кажа, че стиховете му са твърде официални — по един доста странен начин. Бих го сравнил с фалшивата изтънченост, характерна за представителите на първото поколение.

— За какво говориш, по дяволите?

— Образовано дете на необразовани родители, което отчаяно желае да се отличи. Но както казах, това са просто догадки. Нямам никакви твърди доказателства.

— Нещо друго?

— Изглежда с кротък нрав, но е пълен с омраза отвътре.

— И не смяташ, че е някой от гостите?

— Не. От негова гледна точка предимството на по-голямата близост е значително по-маловажно от риска, който би поел в такъв случай.

— Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?

— О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.