Джон Вердън - Намисли си число

Пътят от офиса на Клайн минаваше през Пиъни, така че Гърни реши да се отбие в института. Като видя временната карта, която му бе дала секретарката на Клайн, полицаят на портата го пусна, без да задава въпроси. Докато вдишваше ледения въздух, Гърни се замисли, че денят зловещо напомня за сутринта след убийството. Снежната покривка, която почти се бе разтопила през изминалите дни, сега бе възстановена. Нощните ветрове, характерни за възвишенията Кетскилс, бяха направили пейзажа отново чисто бял.

Гърни реши да извърви отново маршрута на убиеца, като си мислеше, че може да забележи нещо, което бе пропуснал преди. Тръгна по алеята, прекоси паркинга и заобиколи плевнята, зад която бе открит столът. Огледа се наоколо, опитвайки се да разбере защо убиецът бе избрал да седи точно на това място. Концентрацията му бе нарушена от отварянето и захлопването на врата и рязък, познат глас:

— Боже господи! Трябва да извикаме военновъздушните сили да изравнят със земята това проклето място!

Гърни прецени, че е най-добре да разкрие присъствието си, затова се промуши през високия плет, който разделяше площадката около плевнята и патиото зад къщата. Сержант Хардуик и следовател Том Круз Блат го поздравиха с неодобрителни погледи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — подвикна му Хардуик.

— Прикрепен съм временно към разследването от областния прокурор. Просто исках да хвърля още един поглед на местопрестъплението. Съжалявам, че ви прекъснах, но си помислих, че е по-добре да знаете, че съм тук.

— В храстите?

— Зад плевнята. Бях застанал на мястото, където е седял убиецът.

— Че защо?

— По-добрият въпрос е защо той е бил там?

Хардуик сви рамене.

— Спотайвал се е в сенките? Почивка за цигарка на скапания градински стол? Изчаквал е удобния момент?

— А какво прави момента удобен?

— Че какво значение има?

— Не съм сигурен. Но защо е чакал тук? И защо някой ще пристигне толкова рано, че да му се налага да носи стол със себе си?

— Може би е искал да изчака семейство Мелъри да заспят. Да наблюдава, докато всички светлини изгаснат?

— Според Кеди, Мелъри са си легнали и съответно угасили лампите часове преди телефонното обаждане, което ги е събудило. А то почти със сигурност е направено от убиеца — което означава, че е искал да са будни, не обратното. А пък ако е възнамерявал да разбере кога са изгасили лампите, защо е заел една от малкото позиции, откъдето прозорците на горните етажи не се виждат? Всъщност от този стол не е виждал почти нищо от къщата.

— Какво трябва да значи това, по дяволите?! — изрева Хардуик. Тонът му противоречеше на несигурния поглед, който го придружаваше.

— Означава, че или си имаме работа с много умен, много внимателен извършител, който страшно се е постарал да направи нещо напълно безсмислено, или означава това, че възстановката ни на случилото се тук е погрешна.

Блат, който следеше разговора все едно гледа тенис мач, насочи вниманието си към Хардуик.

Той пък изглеждаше така, сякаш е отхапал от нещо със силно неприятен вкус.

— Има ли някакъв шанс да отидеш и да донесеш малко кафе?

Блат сви устни изразително, но все пак не възрази, а се насочи към къщата да изпълни молбата.

Хардуик бавно си запали цигара.

— Има още нещо, което не се връзва. Допреди малко гледах доклада с данните за отпечатъците от стъпки. Разстоянията между следите, които отиват от шосето до стола зад плевнята, са със средно седем сантиметра по-големи, отколкото са тези между следите, които тръгват от тялото към гората.

— Това трябва да значи, че убиецът е крачил по-бързо, когато е пристигнал, и по-бавно, когато си е тръгнал, нали?

— Точно това означава!

— Тоест е бързал повече да се добере до плевнята, да седне и да чака, отколкото да се отдалечи от местопрестъплението, след като е извършил убийството?

— Така Уиг тълкува данните, а аз не мога да измисля нищо по-добро.

Гърни поклати глава.

— Казвам ти, Джак, изобщо не разглеждаме случилото се от правилния ъгъл. Освен това има още нещо, което ме притеснява. Къде точно е открита бутилката от уиски?

— На около трийсет метра от тялото, край стъпките, които се отдалечават от него.

— А защо е била там?

— Защото там я е изпуснал. Какъв е проблемът?

— Но защо я е занесъл дотам? Защо не я е оставил при тялото?

— Пропуск. Разгорещен от убийството, не е осъзнал, че все още я държи в ръка. Когато я е забелязал, я захвърлил. Наистина не виждам какво те притеснява!