Джон Вердън - Намисли си число

Убиецът бе влязъл в имението пеша откъм шосето? Носил бе 38-калибров пистолет — полицейски модел, счупена бутилка от уиски „Четири рози“, градински стол, допълнителен чифт обувки, както и миникасетофон, на който бе пуснал записа с животински крясъци, които бяха изкарали Мелъри от леглото? Бе носил гащеризон, направен от Тайвек, ръкавици и плътно яке с подплата от гъши пух, което да използва за заглушител на изстрела? Бе седял зад плевнята, пушейки? Бе изкарал Мелъри отвън на патиото, застрелял го бе, а после бе наръгал тялото поне четиринайсет пъти? След което спокойно бе вървял през откритата ливада и близо километър навътре в гората, закачил бе втория чифт обувки на клон и… бе изчезнал, без да остави следи?

Лицето на Гърни се беше изкривило в гримаса — донякъде заради влагата на отиващия си мразовит ден и донякъде, защото сега, по-ясно от когато и да било, осъзнаваше, че всичко, което „знаеше“ за престъплението, нямаше никакъв смисъл.

Според него ноември бе най-неприятният месец: светлината намаляваше, а самото време се колебаеше несигурно на границата между есента и зимата. Това му усещане за сезона като че влошаваше чувството, че се препъва в гъста мъгла по отношение на случая Мелъри. Че е като слепец, който не вижда нещо, намиращо се точно пред него.

Когато се върна от Пиъни през този ден, реши — което съвсем не бе характерно за него — да сподели объркването си с Маделайн. Тя бе седнала на боровата маса, на която се виждаха останките от чай и боровинков сладкиш.

— Ще се радвам да получа съдействието ти по един въпрос — започна той и моментално съжали за думите, които бе подбрал. Маделайн никак не харесваше термини като „съдействие“.

Тя обаче любопитно наклони глава, а той реши да го приеме като покана да продължи:

— Институтът Мелъри е разположен върху сто акра между шосето „Филчърс Бруук Роуд“ и пътя „Торнбуш Лейн“, сред хълмовете над селото. Гората е около деветдесет акра, може би десет са ливади, лехи с цветя, паркинг и три сгради — главният лекционен център, в който се намират и офиси, и стаи за гостите, частната къща на Мелъри, както и една плевня, в която държат оборудването за поддръжката на всичко това.

Маделайн вдигна очи към часовника на кухненската стена, така че той ускори темпото:

— Полицаите, които се отзовали на повикването, открили следи от стъпки, които влизали в имението откъм „Филчърс Бруук Роуд“ и водели до един стол зад плевнята. От стола пък отивали до мястото, където е бил убит Мелъри, а оттам — до един участък в гората, на около 800 метра разстояние, където изчезвали. Край, няма повече стъпки. Нито пък указания, дори намек за това как човекът, оставил следите до тази точка, се е измъкнал, без да остави никакви други.

— Това шега ли е?

— Описвам истинските улики на местопрестъплението.

— А как стои въпросът с другия път, за който спомена?

— „Торнбуш Лейн“ е на повече от трийсет метра от последната следа.

— Мечката се е върнала — каза Маделайн след кратко мълчание.

— Моля? — Гърни я зяпна неразбиращо.

— Мечката. — Тя кимна към прозореца встрани от тях.

Между прозореца и неизползваните, покрити с фин скреж лехи в тяхната градина, имаше хранилка за птици, окачена на извита като овчарска гега стойка. Хранилката бе счупена и лежеше на земята. Стойката бе превита почти до нея.

— Ще се погрижа за това по-късно — заяви Гърни, подразнен от неуместния коментар. — Ще вземеш ли някакво отношение по въпроса със следите от стъпки?

Маделайн се прозя.

— Мисля, че е глупаво, а човекът, който го е направил, е луд.

— Само че как го е направил?

— Също като номера с числата.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма никакво значение как го е направил!

— Нищо, обясни ми — настоя Гърни, защото любопитството му бе по-силно от раздразнението.

— Няма значение как . Въпросът е защо , а отговорът на този въпрос е очевиден.

— И очевидният отговор е…?

— Иска да докаже, че сте сбирщина идиоти.

Отговорът й предизвика едновременно две чувства у Гърни: беше доволен, че се съгласява с мнението му, че и полицията е мишена в този случай; но съвсем не му стана приятно от начина, по който тя подчерта думата „идиоти“.

— Може би е ходил назад — предположи тя, като сви рамене. — Може би мястото, на което смятате, че са отишли стъпките, е всъщност точката, от която са тръгнали .

Това бе от възможностите, които Гърни бе обмислил и отхвърлил.