Джон Вердън - Намисли си число

Гърни се зачуди дали тази реакция се дължеше на това, че капитанът се чувства заплашен. Дали се страхуваше, че губи контрол върху случая, или имаше и още нещо?

— Какво предлагаш да се направи? — поинтересува се Клайн.

— Разпитваме отново всички гости. Ще проверим по-обстойно и миналото им… Ще изкараме кирливите ризи на тези надрусани откачалки! Казвам ви го още сега — някой от тях го е направил и е само въпрос на време да разберем точно кой.

— Ти какво мислиш, Дейв? — попита Клайн почти небрежно, сякаш се опитваше да скрие удоволствието си от това, че е успял да предизвика спор.

— Може да е полезно да се разпитат отново и да се провери миналото им — любезно отговори Гърни.

— Полезно, но не задължително?

— Няма как да знаем, преди да се направи. Ще е полезно да се разгледа и възможността за достъп до жертвата в по-широк план. Например странноприемници или мотели в непосредствена близост, които биха били точно толкова удобни, колкото и помещенията за гости на института.

— Мога да се обзаложа, че е един от гостите — отсече Родригес. — Когато изчезне плувец в море, пълно с акули, е ясно, че не е бил отвлечен от някой, минаващ с водни ски наблизо. — Той погледна свирепо към Гърни, приемайки за предизвикателство усмивката му. — Да бъдем реалисти!

— Ще проверим ли в околните мотели, Род? — попита Клайн.

— Ще търсим навсякъде.

— Добре. Дейв, има ли нещо друго в списъка ти с важни задачи?

— Нищо, което да не е задействано вече. В лабораторията работят по данните от кръвта; чужди влакна по и около жертвата; марка, разпространеност, характерни особености на ботушите; балистични съвпадения с куршума; анализират аудиозаписа на телефонния разговор на Мелъри с извършителя, със засилено внимание към страничните звуци, и търсят началната клетка на изходящото обаждане, ако е било от мобилен телефон; записи на разговорите по стационарен и мобилен телефон на настоящите гости; графологичен анализ на почерка върху бележките, плюс идентификация на хартията и мастилото; психологичен профил, базиран върху съобщенията и МО; повторна проверка на базата данни на ФБР за подобни заплашителни писма. Мисля, че това е всичко. Пропускам ли нещо, капитане?

Преди Родригес да отговори, а той, изглежда, не бързаше да го направи, асистентката на Клайн отвори вратата и влезе в офиса.

— Извинете ме, сър — каза тя с уважение, което явно беше специално за пред хората, — някоя си сержант Уиг е тук и иска да говори с капитана.

Родригес се намръщи.

— Кажете й да влезе — нареди Клайн.

Апетитът му за конфликти очевидно не бе заситен.

Безполовата червенокоса от срещата в центъра на БКР влезе. Беше облечена в същия обикновен син костюм и носеше същия лаптоп.

— Какво искаш, Уиг? — запита Родригес по-скоро с раздразнение, отколкото с любопитство.

— Открихме нещо, сър, което мисля, че ще ви заинтересува. Затова сметнах за най-добре направо да го донеса.

— Е?

— Отнася се за обувките, сър.

— Обувките ли?

— Туристическите обувки, закачени на дървото, сър.

— И какво за тях?

— Мога ли да го оставя на масичката за кафе? — попита Уиг, сочейки лаптопа.

Родригес погледна Клайн. Клайн кимна.

След трийсет секунди и няколко удара по клавиатурата пред тримата мъже на монитора изникнаха две снимки. Доколкото можеше да се прецени, това бяха съвсем еднакви отпечатъци от обувки.

— Тези вляво са действителните следи от местопрестъплението. Тези вдясно са отпечатъци, които ние направихме в същия сняг с обувките, намерени на дървото.

— Значи обувките, които са оставили следите, са същите, които намерихме на края на оставената в снега пътека. Нямаше нужда да идваш чак дотук, за да ни го съобщиш.

Гърни не се стърпя да го прекъсне.

— Мисля, че сержант Уиг е дошла да ни каже точно обратното.

— Искаш да кажеш, че обувките от дървото не са обувките, които е носел убиецът? — попита Клайн.

— Няма никаква логика! — раздразнено възкликна Родригес.

— В този случай няма почти нищо логично — контрира го Клайн. — Сержант?

— Обувките са същата марка, същият стил, същият размер. И двата чифта са чисто нови. Но определено са два отделни чифта. Снегът, особено сняг с температура, близка до точката на замръзване, дава отлична възможност за регистриране на детайли. Конкретната дребна характеристика в случая е ето тази малка деформация тук. — Тя посочи с остър молив към едно почти невидимо петънце на петата на обувката. Това бе снимката отдясно — на чифта от дървото. — Деформацията вероятно е производствена и се показва на всеки отпечатък, който направихме с тази обувка. Същевременно я няма на нито един отпечатък от намерените на местопрестъплението. Единственото правдоподобно обяснение е, че са направени от различни обувки.