Ivan Vazov - Tygite na Bylgarija

Здесь есть возможность читать онлайн «Ivan Vazov - Tygite na Bylgarija» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: foreign_antique, foreign_prose, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Tygite na Bylgarija: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Tygite na Bylgarija»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Tygite na Bylgarija — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Tygite na Bylgarija», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

1876, юни 12

Към Европа

Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,
и турската свирепост премина секи край,
и ужас, възмущенье по целий свят пронесе —
попитал бих Европа веч може ли да трай?
Тя верува ли още, че тоз народ омразен,
научен кръв да пие, и с пот да се кърми,
от дивите пустини тук нявга дотътразен,
ще може да напредне, да се опитоми?
Попитал бих я ази възможно ли е вече
след тия страшни зверства да вярва пак сега,
че тигърът ще нявга да се очеловечи,
че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?
Ще може ли раята да найде състраданье,
раята, що работи, оре и се поти,
от тия паразити, аги, кадий, тирани,
хайдути и черкези, дервиши и софти?
Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклина
тиранина да пази и бича на света,
и милост християнска в душата й застина,
и смей се безпощадно над нашите тегла!
И дума, като мисли за плячка само тлъста:
„Хасан е нам потребен, нам требува мирът“.
И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,
и милиони души как в робството пищът!
Какво? Дали грехът ни сè йоще не изплати
и с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?
Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?
О, с толкова ли жертви?!… Проклет да е тоз мир!
…………………………………
С тиран борба почнахме усилна и велика,
и кат един потънал във бурний океан,
вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:
„Европо! Дай ръка си – и аз съм отърван!“
Дали бедите наши би радвали Европа?
И наший вопъл жален ще би приятен ней!
О, доста е да викне, о само да потропа,
та бледний полумесец завчас да потъмней!
Да, тоз трон обезславен и кървав, и коварен,
от бурите разклатен и в блудството изгнил,
тоз трон – скелет бездушен и с клетви претоварен,
от най-нищожний удар на прах се би сторил!
О, европейци, вий живейте на свобода,
не като нас под иго във този край проклет,
де грозните убийства станали са на мода,
и жертвите от нази, що падат, са безчет;
о, европейци, вие не сте кат нас злочести!
В домът си не видяхте зъл варварин такъв,
кой вашта челяд мила без страх да обезчести,
да ви удави в сълзи, да ви обагри с кръв!
Я вижте как страдайме, в какъв огън, премежди…
Как падат наште майки и как бащи ни мрат,
как гинат на бесило нам скъпите надежди,
моми ни как се робят ил в пламъка горят!
Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?
И за свобода лели сте кървави реки?
Нали и днес високо сè викате: свобода!
А що към нас са ледни тъй вашите души?
О, срам за нашът век е така да се остават
Мильони християни, родени за прогрес,
На варварите жертва и за напред да стават,
о, срам е на Босфора да влада турчин днес.
О, доста е бесняло туй азиятско племе
във таз земя прекрасна, която разори,
сега е ред на роба местò му да завземе,
та щастие, най-после, и там да се вцари!

1876, юлий 17.

Триумфът на турчина

A notre rage ainsi rien ne s’opposa.

Psara n’est pluis. Dieu vient de l’effacer.

Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose

Rêve le sang qu’ll lui reste à verser.

(Psara, Beranger)

С кръв гяурска утолихме
Жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
И байрака си побихме
Върху неговия прах!

С името на Мохамеда
Мръсния стъпкàхме кръст!
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа,
Знак на страшната ни мъст!

Българи! О сган робове!
Смърт ли вий креехте нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножове
Срещу славния Ислям?!

Вижте, как ви зле измачка
Вас пророковият гняв!
Сичко ваше нам е плячка,
А момите ви – играчка
На добишкия ни кеф!

Ваште хубави градища
Днес са страшен пущинак,
И въз техни пепелища
Гарваните грачат! Вижте
Перущица и Батак!

Вий сте жертви поругани
И оставени на нас,
И от наште ятагани
Кой ще смей да ви отбрани?
Кой ще се смили за вас?

Ей Аллах! Каква победа!
Цапаме в гяурска кръв.
Пущинак се вредом гледа
И гяурските му чеда
Дразнят ни със нова стръв.

Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах!
Ножът сичко ще довърши —
И огънят ще избърши
И последний знак от тях?

А Русия?!… От години
Враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини —
В нейни братя и роднини
Как ще да я поразим!

1876, юлий 30

Дизраели

„В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.
Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота [1] Английски посланик в Цариград през 1876 г. точно знам:
въз Портата е туй набяда!
Не крия тук, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но турци да бедим е грях,
че туй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите туряли!
А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и журналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са убити!“
Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
Но, о, афронт! На туй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Tygite na Bylgarija»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Tygite na Bylgarija» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Ivan Barkov
Catherine Merridale - Ivan's War
Catherine Merridale
Ivan Efremov - Corăbii astrale
Ivan Efremov
Ivan Vazov - Zihra
Ivan Vazov
Ivan Vazov - Videno i chuto
Ivan Vazov
Ivan Vazov - V lonoto na Rila
Ivan Vazov
Ivan Vazov - Pastr svjat
Ivan Vazov
Ivan Vazov - Gramada
Ivan Vazov
Ivan Vazov - Italija
Ivan Vazov
Отзывы о книге «Tygite na Bylgarija»

Обсуждение, отзывы о книге «Tygite na Bylgarija» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x