Мария Французская - Куртоазни новели-ле

На този край е господар
един владетел доста стар, [210]
а пък жена му — хем красива,
хем умна и благочестива.
Как ревност да не го разяжда!
У кой старик не се обажда
туй чувство, щом помисли само, [215]
че може да е с друг жена му.
Кой би могъл да си представи,
че без надзор ще я остави! 41 41 Ст. 218: Мари използва мотива за нещастната съпруга и за стария и ревнив съпруг. В куртоазната литература присъствието на този мотив е само по себе си анонс за любовно приключение на съпругата.
Той за жена си отредил
градина, но я заградил [220]
владетелят от три страни
с високи мраморни стени,
с единствен изход към вълните,
но там през нощите и дните
пазач будувал без да мига. [225]
Дотам могло да се достига
със кораб само. В този кът
той наредил да построят
параклис и чудесна стая
(в света по-хубава не зная) [230]
и там държал да престоява
жена му, за да надзирава
как тя прекарва свойте дни.
Върху четирите стени
били картини окачени. [235]
На тях била изобразена
богинята на любовта
Венера как изгаря с яд
Овидиевия трактат
с рецепти срещу любовта 42 42 Ст. 239: Очевидно става дума за Овидиевия трактат Средства против любовта ( Remedia amoris ), който е своеобразен контрапункт на предишен трактат от същия автор — Любовно изкуство ( Ars amatoria ). Овидий е най-популярният древноримски писател през Средновековието. Въпросните два трактата са послужили за модел на Андре Капелан, автор на трактата De amore ( За любовта — 1185). Подобно на Овидий, в първите две части на За любовта Андре напътства читателя как да завладее женското сърце, докато третата част разкрива пагубните последици от любовта. ,
предупреждавайки света [240]
че те са вредни и измамни.
А таз богиня завеща ни
да пазим чувството свещено
и да му служим най-почтено,
че то на всичко устоява. [245]
Като в затвор там пребивава
на тоз ревнив старик жената.
Той бил вменил на дъщерята
на своята сестра (една
девойка, пълна с добрина) [250]
с жена му да стои, когато
той обикалял из страната.
В туй време никой нямал право
оградата да преминава.
Ключа за портата държал [255]
един свещеник побелял,
защото като мъж не ставал.
Той в тайнствата я посвещавал,
разлиствал всеки ден псалтира
и яденето й сервирал. [260]
Веднъж, след обедния сън,
съпругата била навън
и из градината зелена
разхождала се, придружена
от племенницата красива. [265]
В морето взрени, те откриват,
че кораб носи се към тях,
съпругата я хваща страх,
понечва даже да избяга,
ала девойката веднага [270]
я спира и я убеждава
да продължат и тя склонява.
Така, разхождайки се, двете
достигат пристана, където
току-що корабът е спрял. [275]
Девойката палто и шал
набързо от гърба си снема
и без да губи много време,
се качва на дошлия кораб,
но там не вижда други хора [280]
освен един младеж заспал,
съвсем отпуснат, пребледнял 43 43 Ст. 282: Мотивът за призрачния кораб без екипаж, в който лежи убит рицар, е трансформиран отзвук от древния келтски обичай мъртвият воин да бъде погребван в бойната си колесница. Среща се в редица рицарски романи ( Първото продължение на Персевал , Отмъщението на Рагидел и др.). .
— Горкичкият! Умрял е явно —
си казва тя и незабавно
при господарката се връща, [285]
долага й, а тя отвръща:
— Държа да ида там и аз…
Ако той мъртъв е, тогаз
свещеника ще призовем
и тука ще го погребем [290]
по нашенски. В противен случай,
от него лично ще научим
как сполетяло го е злото.
Когато стигат до леглото,
така пленена е жената [295]
на рицаря от красотата,
че вече толкова нещастна
се чувства и скърби безгласно
за младостта опропастена.
Разстроена и натъжена, [300]
с ръка гръдта му тя допира
и забелязва, че пулсира
с нормални удари сърцето…
Той е все още жив! И ето,
че мигом рицарят унил [305]
събужда се и поздрав мил
отправя с радост към жената,
разбрал, че скоро на земята
ще стъпи неговият крак.
А тя със погледа си благ [310]
отвръща на учтивостта му
и дръзва да попита само:
— Отде сте? Лов или война
ви води в нашата страна,
младежо? — Не, нищо подобно… [315]
Ще ви разкажа най-подробно
за случилото се със мен.
В Бретан, госпожо, съм роден…
Отидох днес на лов в гората
сърна ударих, но стрелата, [320]
за жалост, взе, че рикошира
във моето бедро и мира
не дава ми таз рана люта.
А пък сърната, едва чуто,
прокле ме в сетния си час [325]
да не намеря нивга аз
лек за ужасната злина,
дордето някоя жена
не дойде да ме изцери.
Напуснах гъстите гори, [330]
видях в пристанището кораб,
мъчително се качих горе
и той потегли, без да знам
в каква посока. Тука сам
на руля няма да се справя, [335]
затуй към вас молба отправям,
госпожо, милост проявете
и в таз беда ми помогнете.
А дамата в ответ му рекла:
— На помощ бих ви се притекла, [340]
сеньор, ала над всичко тук
господства моят стар съпруг,
ревнивец, който под надзор
в градината като в затвор
държи ме. Изходът е пазен [345]
от изключително омразен
свещеник (триж да е проклет!).
Аз може с месеци наред
там да стоя, с години даже,
ако свещеникът не каже, [350]
че разрешава ми да мина
извън проклетата градина.
Тук непрекъснато съм с тая
девойка, но си имам стая
с параклис за богослужение [355]
и ви отправям предложение
да ви дадем подслон при нас,
за да се грижим тъй за вас,
че да не е далеч денят,
когато пак ще сте на път. [360]
Гижмар с признателност приема
да бъде с тях известно време
и те подават му ръка,
за да се вдигне на крака.
След туй го в стаята отвеждат [365]
и тъй нещата пренареждат,
че той да легне на леглото
на племенницата, защото
е отделено чрез преграда.
За госта, който още страда, [370]
вода във златен съд наливат,
чевръсто раната промиват
и я превързват с ленен плат.
Разбира той, че в този свят
не би могъл да се надява [375]
на всеотдайност чак такава.
Така си мисли и когато
вечеря дават му богата,
а раната като че ли
съвсем престава да боли. [380]
Но друга рана той усеща,
защото дамата с гореща
любов го тъй възпламенява,
че гостът още продължава
да страда, но от нова язва. [385]
На племенницата той казва,
че на очите му сън тегне
и че желае да си легне.
Тя го оставя и отива
при господарката красива, [390]
в която, както и в Гижмар,
гори любовният пожар.