Мария Французская: Куртоазни новели-ле

Изпълва ме негодувание,
когато някое предание
не е разказано надлежно!
Сеньори, чуйте как прилежно
Мари предава свойте песни! [5]
Тя разказвачка е известна
и ред похвали заслужава!
Ако се някой отличава
с талант и си спечели слава,
завистниците не престават [10]
със клеветите си обидни.
Те като кучета ехидни
нахвърлят се на него злостно
да го ухапят смъртоносно.
Напук на клюки и закани, [15]
аз никога не ще престана
да върша съвестно, умело
започнатото вече дело.
Ще ви представя доста сбито
историите, от които [20]
бретонците сюжет са взели
за куртоазните новели.
Съгласно текста 33 33 Ст. 23: Това встъпление по всяка вероятност е писано преди общия Пролог към сборника. С думата „текст“ преводачът предава израза „selunc la letre et l’escriture“ (буквално „според буквата и написаното“), който подсказва, че Мари е търсела своите сюжети не само в устни предания и песни, но и в записани разкази. , за встъпление
ще следва кратко изложение
на низ от епизоди славни, [25]
развили се в Бретан отдавна.
Бретанската земя 34 34 Ст. 27: В оригинала — Bretaigne la Menur, буквално „Малка Британия“, тоест континенталната област Бретан в днешна Франция. тогава
в мир и война се управлява
от крал Хоел, за чест на трона.
Сред преданите му барони, [30]
прославили се в този двор,
бил и леонският 35 35 Ст. 32: Леон — област в северозападната част на Бретан. сеньор
Оридиал. Той бил баща
на щерка с рядка красота,
наречена Ноган. Но имал [35]
баронът и свой син, на име
Гижмар: навред той бил признат
за най-красив и най-сърцат.
Гижмар порасъл, възмъжал,
баща му го във двора дал [40]
заветен дълг да изпълнява
пред своя крал. И той тогава
със преданост, с добри привички
спечелил любовта на всички.
Хоел младежа оценил, [45]
в сан рицарски го посветил
и го дарил за поощрение
с най-хубавото снаряжение.
Когато да напусне двора,
Гижмар пред дворцовите хора [50]
голяма щедрост проявил.
След туй, където и да бил,
във Лотарингия, в Анжу,
в Гаскония и в Поату,
или в Бургундия голяма, [55]
той всички убедил, че няма
друг рицар тъй красив и смел
и в битките така умел.
Ала Природата сгрешила
и го жестоко ощетила: [60]
безчувствен бил към любовта.
Не вярвам някъде в света
да е живяла хубавица
(омъжена или девица),
която леко любовта му [65]
отхвърлила би, стига само
галантност да е проявил.
Един ли път Гижмар е бил
задирян от жени прекрасни,
но той показвал безучастно, [70]
че му е чужда любовта.
За тази негова черта
той неведнъж бил укоряван.

… Обвеян със завидна слава,
синът във бащината къща [75]
при близките си се завръща.
Минава месец… Една вечер
той почва да се стяга вече
на лов да иде из гората.
Със пукването на зората [80]
попада страстният ловец
сам по следите на сърнец.
Викачи с кучета се втурват
подире му по стръмна урва,
Гижмар ги следва с лък в ръката, [85]
готов да пусне тетивата.
Сърна с рогата на елен
изскача от леса зелен,
със свойто малко и минава
пред погледа му… Вой надават [90]
копоите и настрана
се стрелва бялата сърна 36 36 Ст. 92: Белият цвят на животното подсказва, че то обитава Другия свят, според келтската представа за отвъдното. Еленовите рога на кошутата са мъжки атрибути: могат да се тълкуват като белег за полова амбивалентност. С противоестествената си природа сърната андрогин е симетрична на противоестественото поведение на Гижмар, който страни от другия пол (вж. също ст. 59–61). .
Гижмар опъва лък умело,
улучва я в самото чело
и я поваля на земята, [95]
Ала след рикошет стрелата
пронизва на Гижмар бедрото.
От коня слиза той, защото
от раната безмерно страда,
залита за момент и пада [100]
върху поляната зелена,
където гърчи се ранена
сърната. Тя с човешки глас
говори му: — Уви, след час
аз ще умра заради тебе. [105]
Ала дано и твоят жребий
не бъде, рицарю, по-лек.
Дано да не намериш лек
за раната си: ни знахари,
ни корени, нито отвари [110]
дано не бъдат в състояние
безименното ти страдание
да спрат или да облекчат.
Ще дойде най-подир часът,
когато влюбена жена [115]
ще те спаси от таз злина 37 37 Ст. 115: Приказното животно предсказва съдбата на героя. Мари обвързва Овидиевия топос за любовната рана с друг мотив — за ловеца, метафора на влюбения (вж. Овидий, Любовно изкуство , кн. 1, ст. 45–50). .
Заради теб тя ще изпита
любовни теглила, каквито
не са познати досега.
Но, рицарю, и ти така [120]
ще страдаш от любов по нея
и всички ще благоговеят
пред чудото на любовта ви.
Сега е ред да ме оставиш;
простено да ти е от мен! [125]
От думите й поразен,
Гижмар се пита где и как
да търси цяр за своя крак,
защото инак ще умре.
Но той си знае най-добре, [130]
че не е срещал по земята
до днес красавица, която
сърцето му би запленила
и раната му изцерила.
Затуй с най-близките си хора [135]
той иска да си поговори
и праща тутакси слугата
да ги предизвести в гората.
А после с ризата си бърже
успява здраво да превърже [140]
окървавения си крак,
на коня си се качва пак
и през зелената дъбрава
Гижмар насочва се направо
към ширналата се лъка, [145]
достига до една река
и през тревите избуяли
добира се до морски залив;
там вижда кораб, който вече
подготвен е за рейс далечен [150]
и не след дълго ще отплава.
Величествено се развяват
копринените му платна,
а пък от външната страна
ни фуга виждаш, нито сглобка 38 38 Ст. 155: В средновековните романи представата за съвършен предмет често се свързва с липсата на сглобки и шарнири. Някои коментатори виждат в подобни описания намек за майсторското обвързване на отделните части на творбата в едно неделимо цяло. Кретиен дьо Троа, съвременник на Мари, нарича това изкуство на conjointure (свързване). [155]
и всеки нит и всяка скобка
са от най-ценен абанос.
Върху високия му нос
блестят два свещника от злато,
с украса толкова богата, [160]
че струват цяло състояние.
Под тяхното очарование
Гижмар недоумява как
възможно е на този бряг
да акостира морски кораб. [165]
Навярно там си има хора
да пазят скъпия товар.
От коня свлича се Гижмар,
на кораба се качва трудно,
но колкото и да е чудно, [170]
от хора — никаква следа.
А във самата му среда
съглежда прелестно легло
(от чисто злато то било),
а за изящния му фриз [175]
кост слонова и кипарис
използвали — според канон
от времето на Соломон.
Това легло било застлано
с покривка от златотъкана [180]
коприна. Спалното бельо
в пари едва ли би могло
да бъде оценено точно.
Не бих могла да не посоча
възглавницата, на която [185]
ако си прислониш главата,
и скръб, и страх да изживееш,
не ще изобщо побелееш.
Гижмар, привлечен от леглото,
отпуска се съвсем, защото [190]
от болката се чувства смазан.
Когато става, се оказва,
че корабът морето пори,
и той не вижда що да стори,
как с тази рана да поеме [195]
на път в това приятно време 39 39 Ст. 196: Вълшебният кораб, който потегля без екипаж е, редом с бялата кошута, символ на съдбата, която води героя към любовта. Посредник между тукашния и Другия свят, корабът преодолява безпрепятствено пространството. Той е неподвластен и на хода на времето (възглавницата, от която косите не побеляват, тоест човек не старее — ст. 185–188). .
По всичко вече си личи,
че няма да се облекчи
теглото му; все по-жестоко
боли го раната дълбока. [200]
Горещо Богу 40 40 Ст. 201: Християнските елементи у Мари дьо Франс са повърхностни и външни. Те не произтичат от мирогледа на героите, нито го определят. той се моли
да го избави от неволи
и всячески да му помага.
След туй в леглото пак си ляга…
Преди да се смрачи небето, [205]
пристига във страна, където
за тегобата си Гижмар
най-сетне ще намери цяр.