Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)

Мотивът за отвличането на кралицата не е инвенция на Кретиен дьо Троа. В него долавяме отзвук от стар келтски мит, засвидетелстван от редица разкази отпреди появата на артуровския рицарски роман. Така например скулптурна група от началото на XII в. в катедралата на италианския град Модена изобразява няколко артуровски герои. Американските медиевисти Роджър Шерман Лумис и Лаура Хъбърд Лумис 9 9 R. S. Loomis, L. H. Loomis, „Arthurian Legend in Mediaeval Art“, Modern Language Association of America , N.Y., 1936. интерпретират тази сцена като отвличането на кралица Гениевра (тук тя носи името Уинлогея) и нейното освобождаване от Артуровите воини. Оказва се, че първото скулптурно свидетелство в Европа за крал Артур и неговото обкръжение е посветено именно на отвличането на кралицата. Роджър и Лаура Лумис обясняват проникването в Северна Италия на този мотив с присъствието на нормандска войска, участвала в първия кръстоносен поход (1096–1099). Сред бойците имало и разказвачи, чийто репертоар включвал най-вече келтски легенди от Уелс, Корнуол, Ирландия. Най-вероятно от тях местните ваятели са чули за легендарния Артур.

Френският историк на келтската култура Жан Маркс отделя специално внимание на мотива за отвличането на кралицата-фея, съпруга на Артур. 10 10 Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal , Paris, P.U.F., 1952, по-специално страници 65, 340–341. В келтската традиция кралицата е отвлечена от владетел на Другия свят. Тогава роднина на Артур, или любовник на кралицата прониква в Другия свят и я освобождава. В по-ранните разкази освободителят е племенник на Артур. Затова и скулптурите от Моденската катедрала изобразяват как Говен ръководи военната операция по освобождаването на кралицата. Ланселот влиза в ролята на неин освободител по-късно, в първия френски роман, адаптиран впоследствие от Улрих фон Цацихофен. Едва Кретиен дьо Троа отрежда на героя двойното амплоа на любовник и на освободител на кралицата. Жан Маркс търси митичните корени на мотива, като го обвързва с гръцкия мит за Персефона, богиня на пролетното пробуждане на природата, похитена от владетеля на подземния свят. Друг историк на келтската митология, Жан Маркал, вижда в мотива за отвличането на кралицата космически мит за връзката между Слънцето и Луната: „Жената Слънце е в плен на нощта и само лунният мъж, огрян от Слънцето (тоест под въздействието на чувствата си към кралицата и на плътската си връзка с нея), може да съхрани светлината и да позволи на Слънцето да изгрее отново.“ 11 11 Jean Markale, Lancelot et la chevalerie arthurienne , Paris, Imago, 1985, p. 46. Преводът мой. — С.А.

Не смятам, че тези митологични препратки могат да бъдат ключ за тълкуване на Ланселот, Рицаря на каруцата или Отвличането на Гениевра . За разлика от Жан Маркал, че „никой от артуровските герои не е литературно творение: митът прозира зад лицата на куртоазните рицари, които са на мода през XII в.“ 12 12 Пак там, с. 10. , аз мисля тъкмо обратното. Когато едно литературно явление носи заряда на толкова жизнена идеология, каквато е куртоазната рицарска етика, то поглъща дълбоко в себе си митичните архетипи, които го захранват, но ги претопява или преобразува до неузнаваемост. Ето защо търсенето на митичните пластове в мотива за отвличането на кралицата е полезно само доколкото ни позволява да видим колко много се отдалечава от тях художествената му обработка в артуровския роман.

В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган, син на краля на Гор Бодмагю, отвлича Гениевра пред очите на Артур. Постъпката на Мелеаган е открито предизвикателство към краля. Тук, подобно на останалите романи на Кретиен дьо Троа, Артур олицетворява кралската власт, но не я отстоява с оръжие в ръка. Тази роля изпълняват най-храбрите рицари на Кръглата маса. Отправеното от Мелеаган предизвикателство създава кризисна ситуация в двора на Артур. Кризата е последица от нарушената хармония между кралската власт като принцип и кралската власт като действие. Двете хипостази на кралската власт се представляват съответно от Артур, от една страна, и от Ке, Говен и Ланселот, от друга. Разбира се, всеки от тримата рицари на Кръглата маса предприема да освободи Гениевра не само за да спаси кралската чест: Ке търси повод да задоволи болезненото си самолюбие; Говен е загрижен за репутацията си на образцов рицар; Ланселот е воден преди всичко от страстта си по Гениевра. В романа на Кретиен дьо Троа кралската власт няма безкористен защитник: нейните стожери следват и лични подбуди.