Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)

Епизодите, включени в настоящия том, заемат средата от фабулата на Роман за Ланселот . Характерите на основните персонажи са вече изградени, а конфликтните линии — ясно очертани. Постъпките на героите са легитимирани от две ценностни системи — на светската рицарска слава и на християнския мистицизъм. По линия на първата героят търси признанието на рицарското общество, за да заслужи в крайна сметка и любовта на своята дама. Втората ценностна система, наричана „небесно рицарство“, е принципно противоположна на първата, наричана тогава „земно рицарство“. Тя предполага отказ от земните блага и наслади, който се явява условие за осеняване от Светия дух и за приемане на Божията благодат. За светската ценностна система абсолютният шампион е Ланселот. Той си е извоювал прозвището Добрия рицар, защото е непобедим в битките. С подвизите си Ланселот укрепва властта на крал Артур и дава израз на безрезервната си любов към неговата съпруга — кралица Гениевра. В този роман двете каузи на Ланселот — предаността му към Артур и любовното му преклонение пред Гениевра — запазват своята самостоятелност и не си противоречат. Произтичащият дуализъм донякъде е в ущърб на психологическата правдоподобност, но пък отговаря напълно на тогавашния манталитет на рицарското съсловие.

Шампион на християнския мистицизъм е Галаад, синът на Ланселот. Той също носи прозвището Добър рицар 4 4 Най-вече в Търсенето на Светия Граал . , но го изпълва с ново съдържание. За разлика от Ланселот, „омърсен“ от плътската си връзка с Гениевра, Галаад е „неопетнен“, защото е девствен. Непорочността на Галаад е предпоставка за неговото абсолютно превъзходство над останалите рицари така, както първопричина за превъзходството на Ланселот е страстта му по Гениевра. В еднаква степен непобедими в рицарските двубои, бащата и синът не са равни в изпитанията, зад които стои Божият промисъл. Тогава Галаад превъзхожда Ланселот, защото е богоизбран благодарение на своята духовна и плътска чистота. Съдбата му на богоизбран проличава най-силно в приключенията, свързани с търсенето на Граала. „Осквернен“ от плътския си грях с Гениевра, Ланселот се оказва недостоен за тези приключения. Така, редом с дуализма рицарска лоялност към суверена/рицарска любов към неговата съпруга , двойката Ланселот-Галаад емблематизира друг вид дуализъм — на земното и на небесното рицарство, — който е основополагащ за целия романен цикъл, наричан Ланселот-Граал или Артуровска Вулгата .

Ще напомня, че цикълът включва пет романа: Историята на Светия Граал , Историята на Мерлин , Роман за Ланселот , Търсенето на Светия Граал , Смъртта на крал Артур . Вече повече от век критиката търси отговори на въпроси, свързани с автора или авторите на тези творби, както и с хронологията на тяхното създаване. Днес е прието, че най-старото ядро от цикъла е писано в годините 1225–1230. То включва Роман за Ланселот , Търсенето на Светия Граал и Смъртта на крал Артур . 5 5 По този въпрос следвам френската медиевистка Еманюел Баумгартнер. Вж.: Emmanuile BAUMGARTNER, „LANCELOT-GRAAL“, Encyclopedia Universalis [en ligne], статия, консултирана на 3 май 2014. URL: http:// www.universalis-edu.com/ encyclopedie/lancelot-graal/ Другите два романа — първи в поредицата — са писани малко по-късно. Първият, Историята на Светия Граал , проследява произхода на свещения съд, в който Иисус освещава виното по време на Тайната вечеря със своите ученици и в който Йосиф Ариматейски събира по-късно капки от кръвта на издъхналия на кръста Христос. Фабулата на Историята на Мерлин включва раждането и първите доказателства за предговор свръхестествените способности на пророка-магьосник с основна заслуга за възкачването на Артур на кралския престол. Вторична версия на тези два романа откриваме в тричастната творба на псевдо-Робер дьо Борон Роман за Граала. 6 6 Неотдавна този роман бе публикуван и в български превод: Робер дьо Борон Роман за Граала , изд. „Изток-Запад“, София, 2012. Романът съдържа три части: „Йосиф“, „Мерлин“ и „Персевал“.

Във фундаменталното си изследване върху Роман за Ланселот7 7 Ferdinand Lot, Etude sur le Lancelot en prose , Paris, Librairie ancienne Honoré Champion, 1918. френският медиевист Фердинан Ло представя солидна аргументация в подкрепа на тезата си за един-единствен автор на цикъла с изключение на Историята на Мерлин и продълженията на този роман. Друг водещ специалист от следващото поколение, Жан Фрапие, коригира тезата на Фердинан Ло. Според Фрапие цикълът Ланселот-Граал следва общ план, дело на един творец-архитект, но отделните части на цикъла са писани от различни автори, всеки от които се отличава със собствен стил. Днес тезата на Фрапие се споделя от повечето медиевисти. Приемам я и аз, но не забравям и многобройните наблюдения на Фердинан Ло, които навеждат на мисълта ако не за един-единствен автор, то за идейно единство на цикъла. Всеки отделен автор е допринасял за това единство, като е вграждал творбата си в общата динамика на цикъла.