Софокъл - Трагедии

Трагедията „Филоктет“…

Колко често човек, който има насъщните условия за живот в общество на себеподобни, е безсилен да живее! Колко често го спохожда мисълта за смъртта като мисъл за избава от безсмислието на живота! Филоктет, когото десет години гложде тежка болест и е лишен от всичко нужно, той, самотникът от пустинния остров, някак непонятно скъпи нечовешкия си живот. Той дори мисли за някакви почти невероятни свои перспективи, жадува за борба и за мъст. Филоктет, който няма абсолютно нищо, е своеобразен оптимист.

Литературният герой ли е елементарен и непридирчив? Реалният човек ли е максималист в изискванията си към живота?

Може би Филоктет на Софокъл, Робинзон на Дефо, Едмон Дантес на Дюма са прекомерно литературни и затова — отдалечени от действителния човек?

Може би е наистина така. Прекомерно литературни — това означава идеализирани. А тъкмо Софокъл, свидетелства Аристотел, е поетът, който казал, че изобразява хората такива, каквито трябва да бъдат, докато Еврипид ги представя такива, каквито са (срв. „Поетика“, гл. 25).

„Филоктет“ е нетрагична трагедия. На нея, да си послужим с израза на Аристотел, се извършва преход не от щастие към нещастие, а от нещастие към щастие. Ефектът й не е в разтърсващ катастрофален край, какъвто в нея няма. Той е в драматическите стълкновения, които отварят път към благополучния завършък.

И преди всичко — в драматичната борба, която води Неоптолем със себе си. Героят се впряга съзнателно в роля, която го унижава. Като минава през мъчителни перипетии, той остава верен на себе си и на природната си същност, която е благородството.

„Едип в Колон“ представя помирението на Едип с боговете, които са го наказали, и блажената му смърт. Трагедията е нетрагична в смисъл, че не показва катастрофа. Но тя, подобно на „Филоктет“, е драматична, защото до благословения от боговете Едипов край се стига след напрегнати сцени на различно обагрена враждебност (Едип — Креон, Креон — Тезей, Едип — Полиник).

„Едип в Колон“ блести също с лирическите си партии и с разказвателните си части.

Чрез „Едип в Колон“ Софокъл възразява срещу митографическия вариант на легендата за Едип, застъпен у Есхил. Повтарям, срещу митографическия вариант, а не срещу обработката му, която Софокъл сам е направил в „Едип цар“. Според мита нещастията на Едип се свързват с отцеубийството, извършено от него при незнание, и с кръвосмесителния му брак, сетнина пак на незнание. И едното, и другото стоят вън от волята на Едип. Те идат от съдбовно предопределение, което предхожда рождението на героя. В „Едип цар“, обратно, скръбният край на героя се извежда от личната му вина, от неговото поведение на религиозен скептик.

В „Едип в Колон“ Софокъл обсъжда фаталистичния възглед, за да покаже неговата нелогичност и неприемливост.

„Едип в Колон“ не се намира в противоречие с „Едип цар“. Четейки „Едип в Колон“, ние разбираме защо в „Едип цар“ поетът отхвърля фаталистичната идея и обяснява участта на героя със собствения му характер.

Проф. д-р Александър Ничев

ЕДИП

ЖРЕЦ

КРЕОН

ХОРОТ ТИВАНСКИ СТАРЦИ

ТИРЕЗИЙ

ЙОКАСТА

ВЕСТИТЕЛ

ОВЧАРНА ЛАЙ

ДОМАШЕН ВЕСТИТЕЛ

Действието се развива пред царския дворец в Тива.

ЕДИП

Деца, на древний Кадъм нови кълнове,

защо сте ми се сбрали и насядали,

със клончета молитвени обкитени 1 1 Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки. ?

Градът е цял изпълнен със тамянов дъх,

ехтят свещени песни и стенания.

За всичко туй не исках от вестители

да чуя вест, деца, и ето аз дойдох —

Едип, когото вред наричат „Славният“.

(Към жреца на Зевс.)

Но, старче, говори сега (прилично е

за тия да говориш ти), защо сте тук,

от страх ли, или пък с молба? Готов съм аз

да ви помогна всякак. Без сърце ще съм,

ако не трепна пред това събрание.

ЖРЕЦЪТ

Едипе, властелине на земята ми,

пред твоите олтари сме насядали —

деца с крила безсилни още, грохнали

жреци (на Зевса аз съм жрец) и тия тук

отбор момци. Народът пък със клончета

в ръце е пред Паладините храмове 2 2 Паладините храмове : в Тива имало два храма на богиня Атина. ,

сред стъгдите, при пепелта пророческа