Софокъл - Трагедии

КРЕОН

Той каза — тук, в града. А нещо дириш ли,

намираш го, нехаеш ли — убягва ти.

ЕДИП

Къде е паднал мъртъв Лай — дома си ли,

в полето ли, или във чужди краища?

КРЕОН

При бога за съвет отивал, казваше,

и оттогава — никакво завръщане.

ЕДИП

И ни вестител, нито спътник някакъв

го е видял — да каже, да разследвате?

КРЕОН

Загинали. Един се само с бяг спасил,

но каза той едно, и нищо повече.

ЕДИП

Какво? Едното много би ни казало,

ако надежда вдъхне ни началото.

КРЕОН

Нападнали ги, казваше, разбойници

и вкупом те извършили убийството.

ЕДИП

Но как ще дръзнат на това разбойници,

ако не са били оттук подкупени 6 6 Едип допуща, че убийството на Лай е дело на заговорници от двореца. ?

КРЕОН

Тъй мислехме и ние, но в бедите ни

не се застъпи никой за убития.

ЕДИП

Каква беда попречи да разследвате

смъртта, когато тъй загина царят ви?

КРЕОН

Загадките на сфинкса. Ние гледахме

пред себе си, а скритото забравихме.

ЕДИП

Но аз ще го разкрия сам от край до край.

Достойно Феб, достойно и самият ти

отново се застъпихте за мъртвия.

И с право свой съюзник ще ме видите

за бога да мъстя и за земята ни.

Че не заради нявгашни приятели

греха ще смия, а заради себе си.

Че който него е убил, със същата

ръка би поразил и мен. Застъпвам се

за Лай, ала помагам и на себе си.

Сега, деца, вдигнете се от стълбите!

Вземете си молитвените клончета!

Народът Кадмов да се свика! Слушайте!

Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие

или ще паднем — все по воля божия!

(Влиза в двореца заедно с Креон.)

ЖРЕЦЪТ

Деца, да станем! Ние се събрахме тук

за туй, което той вести. И нека Феб —

той, който ни изпрати този отговор, —

спре болестта и ни дари спасение!

(Шествието, начело с Жреца, напуща сцената.)

(Влиза Хорът.)

ХОР

Първа строфа

Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени 7 7 Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени. — Предсказанията на Аполон разкривали Зевсовата воля. В Делфи било най-главното прорицалище на Аполон. Около него имало много съкровищници; оттук и определението на Делфи като „многозлатен“.

какво вестите в нашта славна

Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,

спасителю, боже делийски 8 8 Делийски — епитет на Аполон, който бил роден на остров Делос. , Пеане 9 9 Пеан — прозвище, с което се обръщали към Аполон като към бог-лечител. !

Питам се трепетен — с нови ли обреди

искаш да служа, или пък с отколешни.

Ти, о безсмъртнице,

вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!

Първа антистрофа

Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!

А с теб сестра ти Артемида,

нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам

и Феб-Аполон далнострелец!

О, помогнете ми, трима бранители!

Ако в предишната напаст, надвесена

върху земята ни,

вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!

Втора строфа

Уви! Безброй беди търпя!

Как страда целият народ!

Мисълта е без щит и не може човек

цяр да даде. Плодовете на нашата

богата земя не растат, а жените

не вдигат глава и загиват в родилните мъки.

Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени

бързо, по-бързо от огън стихиен,

към бреговете тъмни. 10 10 Към бреговете тъмни : — към бреговете на адските реки (Ахерон, Кокит, Стикс, Пирифлегетон).

Втора антистрофа

Така градът ни гине. Вред

лежат оставени тела —

смъртоносни тела — неоплакани.

Млади невести и майки прошарени

отвред при брега на олтарите плачат. 11 11 Отвред при брега на олтарите плачат — олтарите на боговете се сравняват със спасителен бряг, към който се стремят отчаяните жени.

Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.

Пеан 12 12 Пеан — молитвена песен, която отправяли към Аполон–Пеан. звучи, носят се с него и жалбени викове:

„Златна Зевсова дъще 13 13 Златна Зевсова дъще… — С първа антистрофа, втора строфа и втора антистрофа от встъпителната си песен Хорът се обръща към Атина. , прати ни

в бедите светла помощ!“

Трета строфа

Арея огнен, който днес

не със меден меч, а с плам