Софокъл - Трагедии

Същия съвет отправя и към Хемон.

Мнението му за казаното от двамата е:

Но двамата, баща и син, са изразили враждебно противоположни гледища. Хорът е просто безпомощен да отсъди кой е прав.

Появата на Тирезий отваря очите му. Хорът познава от опит правдивостта на жреца:

Сега той предупреждава:

Разколебаната мисъл за правотата на царя бързо отстъпва. Прозвучава косвено обвинение в неблагоразумие.

В края на трагедията, при вида на Креоновите злочестини, Хорът възкликва:

Позицията му, както се казва във всекидневието, се променя на сто и осемдесет градуса.

Погрешното мнение е опровергано.

„Антигона“ е прослава на атинската демокрация и на демокрацията изобщо. Тя заклеймява всяка еднолична власт.

КРЕОН

Не е ли заловена в престъпление?

ХЕМОН

Народът в Тива не говори същото.

КРЕОН

Градът ли ще диктува мойта заповед?

ХЕМОН

Говориш като много млад, не виждаш ли?

КРЕОН

Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

ХЕМОН

Не може град да бъде на един човек!

КРЕОН

Какво, нима градът не е на вожда си?

ХЕМОН

Прекрасно би царувал над пустинята!

Някои думи на Креон от „Антигона“ са пряк принос към отрицателната му характеристика. В очите на религиозния зрител те са илюстрация на неговото осъдително лекомислие.

Първоначално Креон се изразява общо, той говори по принцип, но скрито визира Тирезий:

После става по-конкретен и обвинението му засяга пряко жреца:

Той поставя под знака на отрицанието правдивостта на Тирезий:

По-късно тези думи ще се успоредят с изказване на Едип от „Едип цар“. Последният ще нарече Тирезий

Но Едип в „Едип цар“ не се ограничава с личната нападка срещу Тирезий. Той навлиза в по-съществен въпрос, като изказва съмнение в годността на жреца да възвестява истини. Птицегадания, богове? Според Едип нищо не е помогнало на Тирезий да спаси града. Пред неговата истина, която всички смъртни означават като божествена, Едип поставя истината на своя разум. Чрез нея той е спасил града от Сфинкса. За нея той не се чувства задължен на никакви богове, на никакви птици:

Едиповата критика преминава от жреца Тирезий към жреците изобщо. Тя се разпростира и върху предсказанията на Аполоновото прорицалище.

Коринтски пратеник известява, че цар Полиб умрял. Едип, който смята Полиб за свой истински баща, ликува:

Тази реплика завършва много силно:

От религиозния скептицизъм, изразен в тези думи, до атеизма има само една стъпка.

Йокаста е също религиозна скептичка. Като смята, че пророчеството, дадено на Лай, е опровергано, тя заключава, че прорицанията изобщо не заслужават сериозна грижа.

Все пак Йокаста се изразява внимателно: въпросното пророчество, казва тя, дошло не от самия Аполон, а от неговите жреци. Подразбираната й мисъл е: те, жреците, са смъртни хора и естествено, могат да грешат.

Впрочем това е казано и съвсем изрично от нея:

В думите на Йокаста прозвучава нотка, съзвучна с материализма и атеизма на епохата: