lovech - Zaslepyavashtiyat noj

Дотук съчетанието на луксин с огнестрелни оръжия до голяма степен е неуспешно. Изхвърлянето на мускетни топчета жълт луксин е възможно, но наличието на твърде малко жълти притеглящи, способни да правят плътно жълто, го прави почти неприложимо. Мускетните топчета от син луксин често се пръскат от силата на барутния взрив. Един взривен снаряд, направен с напълване на топка жълт луксин с червен луксин (който трябва да пламне взривно от пръскането на жълтото, когато топката улучи целта), е демонстриран на Нукаба, но точният баланс между достатъчна дебелина на жълтото, за да не избухне вътре в дулото, и достатъчна тънкост, за да се пръсне, щом улучи целта, е толкова труден, че няколко ковачи са загинали при опит да го повторят. Това вероятно ще попречи на широкото му приложение.

Други експерименти несъмнено се провеждат из всичките Седем сатрапии и след като се въведат висококачествени, взаимозаменяеми и донякъде точни огнестрелни оръжия, стилът на воюване ще се промени завинаги. Засега един добре обучен стрелец с лък стреля по-далече, много по-бързо и по-точно.

1.

Гавин Гайл лежеше на гръб в тесния плъзгун — мъничък съд с ниски бордове. Легнал така, веднъж почти бе повярвал, че е едно цяло с морето. Сега небесният купол над него беше капак, а той — рак в котела с усилващата се горещина.

Два часа преди пладне тук, на южния край на Лазурното море, водите трябваше да са изумително синьо-зелени. Небето горе, безоблачно, трябваше да е прозрачен сапфир.

Ала той не можеше да го види. Откакто бе изгубил битката за Гаристън преди четири дни, наместо синьо виждаше сиво. Дори и толкова не можеше да види, ако не се съсредоточеше. Лишено от синева, морето приличаше на рядък сиво-зеленикав бульон.

Флотата му чакаше. Трудно е да се отпуснеш, когато хиляди хора чакат теб и само теб, но Гавин се нуждаеше от този малък покой.

Погледна към небесата, разпери ръце и пръстите му докоснаха вълните.

„Луцидоний, бил ли си наистина тук? Реален ли си бил изобщо? И с теб ли се случи това?“

Нещо изсъска във водата, звук като от лодка, цепеща през вълните.

Гавин се надигна. После седна.

На петдесет разтега зад него нещо изчезна под вълните, нещо толкова голямо, че надигна своя вълна. Можеше да е кит.

Само дето китовете обикновено излизат над повърхността, за да дишат. Нямаше никакви пръски във въздуха, никакво уушш! от издишването. А от петдесет разтега, за да чуе Гавин съсъка на морско същество, цепещо през вълните, трябваше да е голямо. Сърцето му скочи в гърлото.

Започна да всмуква светлина, за да нахвърли в ума си гребния апарат… и замръзна. Точно под мъничката му лодка нещо се движеше. Беше все едно да гледаш как пейзажът наоколо се е втурнал забързан назад, когато се возиш в карета, но Гавин не се возеше в карета. Лодката му изобщо не се движеше. Забързаното тяло бе огромно, многократно по-широко от плъзгуна, гънеше се и се полюшваше все по-близо до повърхността, все по-близо до мъничката му лодка. Морски демон.

И сияеше. Кротко, топло излъчване като самото слънце в тази хладна утрин.

Гавин никога не беше чел или чувал за такова нещо. Морските демони бяха чудовища, най-чистата, най-безумна форма на бяс, позната на човечеството. Горяха нажежени до червено, кипваха морята, оставяха пламъци подире си. Не бяха месоядни, доколкото можеше да се съди от старите книги, но свирепо пазеха територията си… и всеки натрапник, който нарушеше водите им, трябваше да бъде съкрушен. Натрапници като кораби.

Тази светлина бе много по-различна от яростта, описана в книгите. Беше кротко сияние. Морският демон не беше гневен унищожител, а гигант, прекосяващ моретата и оставящ след себе си само вълниста бразда, очертала преминаването му. Цветовете искряха сред вълните, ставаха по-ярки, щом туловището се издигаше по-близо.

Гърбът на морския демон се подаде на повърхността точно под лодката и преди тя да се хлъзне встрани от надигналата се вода, без изобщо да помисли, Гавин протегна ръка и докосна кожата му. Очакваше да е хлъзгава, но тя се оказа изненадващо груба, мускулеста, топла.

За един безкраен миг Гавин престана да го има. Нямаше никакъв Гавин Гайл, никакъв Дазен Гайл, никаква Върховна призма лукслорд, никакви лицемерни угодници, никакви лъжи, нито сатрапи, които да бъдат изнудвани, никакви съветници на Спектъра, които да бъдат манипулирани, никакви любовници, никакви кучи синове, никаква сила — освен силата пред очите му. Почувства се дребен, взрян в недостижима за ума необятност.