lovech - Ubiyte Raym

„Къде е тази проклета лекарка? - мислеше си той. - Сега ли ги печата тези формуляри? Да не би и тя да е в заговора?“

— Та значи, този проблем... Чудя се дали няма да се съг­ласите да ни отделите малко време.

Райм се изсмя сухо:

— Предстои ми операция.

— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа... Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щат­ската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седми­ци. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.

— За какво?

— За да открием две отвлечени момичета.

— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.

— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.

— Разкажете какво е станало - подкани го Сакс.

Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.

— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една сту­дентка - отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче - обясни шерифът. Лицето му пом­ръкна: - Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.

— Родителите на момичетата богати ли са? - попита Сакс. - Има ли искане за откуп?

„Логични въпроси - домиели си Райм. - Само че - ако е започнало разследване.” Той обаче нямаше никакво жела­ние да се занимава с такова нещо.

Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.

— О, не е за пари. - Шерифът понижи глас: - Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.

Явно се смущаваше от „дамата“. На Райм му идваше да разкаже за последното разследване на Сакс в Бронкс, при ко­ето трупът бе нарязан на парчета, а убиецът бе документирал всяко свое действие със снимки, грижливо подредени в албум.

Забеляза, че помощничката му е спряла да чопли темето си и внимателно слуша Бел. Е, може би не бе в заговор с шерифа, но интересът ѝ по случая явно не беше случаен. А вероятната причина никак не му харесваше!

— Амелия... - започна той, поглеждайки нервно към ча­совника на стената.

— Защо не, Райм? Какво ще ни навреди? - прекъсна го тя.

Тръсна дългата си червена коса и тя се разпиля по раме­нете ѝ като водопад.

Бел пак погледна гръбначния стълб в ъгъла.

— Ние сме малък участък. Направихме каквото беше по силите ни, помощниците ми и някои от местните будуваха цяла нощ, но не постигнахме нищо. Ед, полицаят, който е в кома, видял някаква карта, която може би показва къде е отишло момчето. Лекарите обаче не знаят кога и дали изобщо ще дой­де в съзнание. Бихме искали да погледнете веществените дока­зателства и да ни дадете някои насоки. Този случай е извън възможностите ни. Наистина ни трябва помощ, разберете.

Райм обаче не разбираше. Работата на криминолога е да анализира улики, които да помогнат за идентифициране на престъпника и за доказване вината му в съда.

— Нали знаете кой е престъпникът, знаете къде живее. Прокурорът ви спокойно може да насрочи дело. Сигурно има­те предостатъчно доказателства.

— Не, не за процеса се тревожим, господин Райм. Искаме да го открием, преди да е убил момичетата. Или поне Лидия. Мислим, че Мери Бет може би вече е мъртва. Вижте, четох една книга по криминология. Там пише, че при отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят прес­тава да гледа на нея като на човешко същество и повече ни­що не го възпира да я убие.

— Нарекохте извършителя „момче“ - обади се Сакс. - На колко години е?

— На шестнайсет.

— Значи непълнолетен.

— Теоретично да, но всъщност досието му е по-голямо, отколкото на повечето възрастни нарушители в ра­йона.

— Свързахте ли се с родителите му? - попита Сакс, сякаш вече водеше разследването.

— Мъртви са. Живее у приемно семейство. Претърсихме стаята му. Не открихме нищо съществено.

Това никак не учуди Райм. Искаше само този човек да си вдигне парцалките и заедно с проблемите си да отпътува час по-скоро към окръга си с непроизносимо име.

— Мисля, че трябва да се заемем - повтори Сакс.

— Но, Сакс, операцията...

— Има две жертви за един-единствен ден! Честотата може да се увеличи! Серийните убийци са като наркома­ни.