lovech - Ubiyte Raym

— Значи състоянието му може да се влоши - заключи Сакс.

Доктор Уивър кимна и сведе поглед към медицинския кар­тон, сякаш да прочете нещо, въпреки че не отвори папката. После вдигна глава:

— Можете да движите лумбрикалния мускул на безимен­ния пръст на лявата ръка и голяма част от мускулите на врата и рамото. Възможно е да загубите частично или напълно тази способност. Също и способността да дишате самостоятелно.

Сакс изглеждаше потресена.

— Разбирам - промълви тя след кратко мълчание.

— Трябва да прецените тези рискове, като ги сравните с възможните подобрения. Няма да сте в състояние отново да ходите, ако на това сте се надявали. Такива операции дават някои подобрения при пациенти с гръбначномозъчни травми на нивото на кръста и на гръдния кош, много по-леко увреж­дане от вашето. Досега сме отбелязали малки успехи при па­циенти с мозъчни травми и никакви при пациенти с уврежда­не на четвъртия шиен прешлен, какъвто е вашият случай.

— Аз съм човек на риска - побърза да каже Райм.

Сакс го изгледа тревожно. Много добре знаеше, че Линкълн Райм не е човек на риска. Той бе човек на науката, вяр­ваше само в доказани факти и живееше по строги правила.

— Искам да ме оперирате - допълни кратко той.

Доктор Уивър кимна. Явно ѝ беше все едно какво реше­ние ще вземе пациентът.

— Преди това трябва да ви направим някои изследвания - продължи тя. - Насрочили сме ги за вдругиден. Освен това ще се наложи да попълните сума ти формуляри и въпросни­ци. - Погледна Сакс: - Вие ли сте пълномощникът му?

— Аз - обади се Том. - Аз съм упълномощен да подпис­вам вместо него.

— Добре. Изчакайте, моля. Сега ще донеса документите.

Сакс последва лекарката навън. Райм я чу да казва:

— Докторе, има ли...

После вратата се затвори.

— Това е заговор - измърмори криминологът. - Нагова­рят се зад гърба ми.

— Тя се тревожи за теб - отбеляза Том.

— „Тревожела“ се. Тази жена кара с двеста километра в час и води престрелки из Южен Бронкс! На мен само ще ми инжектират няколко акулски клетки.

— Знаеш какво искам да кажа.

Райм тръсна нервно глава. Погледна към ъгъла на каби­нета, където на метален статив бе поставен гръбначен стълб (най-вероятно истински). Изглеждаше прекалено крехък, за да издържи такова сложно нещо като човешко тяло.

Духна в тръбичката на контролното устройство и колич­ката се завъртя към вратата. Присви очи, сякаш се опитваше да погледне през стената!

— Какво толкова обсъждат! - измърмори. Погледна зап­лашително Том: - Ти знаеш ли? Криеш ли нещо от мен?

— Линкълн...

В този момент вратата се отвори и на прага се появи Сакс. Зад нея вървеше висок, слаб мъж с полицейска униформа.

— Имаш гости - каза мрачно тя.

Непознатият свали шапката си и кимна. Погледна Райм в очите (за разлика от повечето хора, които при първа среща гледаха тялото на паралитика), но бързо насочи вниманието си към гръбначния стълб в ъгъла на кабинета. После отново се обърна към криминолога:

— Господин Райм, аз съм Джим Бел, братовчед на Роланд Бел. Той ми каза, че сте в града, и аз веднага тръгнах от Танърс Корнър.

Роланд работеше в Нюйоркското полицейско управление и беше участвал в няколко разследвания заедно с Райм. В момента бе партньор на Лон Селито, стар приятел на крими­нолога. Роланд му беше дал адресите на някои роднини в Се­верна Каролина, в случай че има нужда от помощ. Джим Бел бе един от тях. Парализираният погледна към вратата, надя­вайки се доктор Уивър да го избави от тази нежелана среща, и каза разсеяно:

— Приятно ми е да се запознаем.

Бел се усмихна смутено:

— Всъщност, опасявам се, че запознанството ни няма да ви е много приятно.

3 .

Посетителят наистина приличаше на братовчед си.

Същата стройна фигура, същите дълги ръце, оредялата коса, непринуденото държание. Беше малко по-мургав и с малко по-груби черти на лицето. Вероятно прекарваше мно­го време сред природата. Бел се настани на един стол до Том.

— В голямо затруднение сме, господин Райм - каза направо.

— Наричайте ме Линкълн.

— Хайде - подкани го Сакс. - Разкажете му, каквото раз­казахте на мен.

Райм я погледна хладно. От три минути се познаваше с новодошлия, а вече се бяха съюзили срещу него!

— Аз съм шериф на окръг Пакенок. Намира се на трийсе­тина километра на изток оттук. Изникна един проблем и аз си спомних какво ми е говорил братовчед ми за вас; много добри неща...

Райм кимна нервно - знак, че не му се слушат ласкателства.