lovech - Ubiyte Raym

Полицаят се върна с два дебели кабела с много щекери.

— Това е достатъчно - каза Райм. - С колко хора разпола­гаме?

— Имам трима старши помощник-шерифи и осем редови полицаи. Разполагаме с две телефонистки и пет секретарки. Използваме ги заедно с Градоустройствения отдел, което е голям недостатък, но сега заради спешността на случая ще работят само за нас. Окръжният управител го одобри, вече говорих с него.

Райм погледна стената и се намръщи.

— Какво има? - попита шерифът.

— Трябва му черна дъска - обясни Том.

— Мислех си за карта на района, но да, искам и черна дъска. Голяма.

— Нямате грижи - каза Бел.

Райм и Сакс се спогледаха и се засмяха. Това бе любими­ят израз на братовчед му Роланд Бел.

— Кога мога да се срещна със старшите ви заместници? За инструктаж.

— И климатична инсталация - добави Том. - Трябва му и климатична инсталация.

— Ще видим какво може да се направи - каза небрежно Бел. Явно като южняк не разбираше нуждата на хората от северните щати от по-умерени температури.

— Не е хубаво да стои в такава жега - настоя болногледачът.

— Това не е голям проблем - възрази Райм.

Том вдигна вежди и погледна Бел:

— Стаята трябва да се охлади, иначе го връщам в болни­цата.

— Том! - опита се да противоречи Райм.

— Страхувам се, че нямаш друг избор - заяви спокойно болногледачът.

— Добре, ще го уредим - успокои го Бел. Викна към вра­тата: - Стив, ела за малко.

На прага се появи млад полицай с късо подстригана коса.

— Това е шуреят ми, Стив Фар - представи го шерифът.

Беше най-високият от всички полицаи в градчето, които Райм бе видял досега - сигурно над метър и осемдесет. Големите му уши стърчаха смешно. Видът на Райм явно не го при­тесни много и той скоро се усмихна непринудено. Бел му въз­ложи задачата да намерй климатична инсталация за стаята.

— Веднага ще се заема, Джим - каза полицаят, завъртя се на пети като войник и излезе.

На вратата се показа някаква жена:

— Джим, Сю Макконъл е на трета линия. Направо не е на себе си.

— Добре, свържи ме - каза Бел, после обясни на Райм: - Майката на Мери Бет. Горката жена... Съпругът ѝ почина от рак, няма и една година оттогава. Сега и това. Лоша работа. Аз самият имам две деца. Представям си как...

— Добре, Джим - прекъсна го безцеремонно Райм, - би ли пратил някого за картата и черната дъска?

Бел примигна, изненадан от резкия тон на криминолога.

— Разбира се, Линкълн. Виж, ако решиш, че действаме много по южняшки, ако сметнеш, че много се мотаем, не се притеснявай да ни дадеш малко зор.

— О, не се и съмнявай, че ще го направя, Джим.

Единият от старшите заместник-шерифи изглеждаше ра­достен да се запознае с Райм и Сакс. Другите двама кимнаха сдържано и очевидно предпочитаха странните янки да са си стояли на север.

Онзи, който им се зарадва, бе синеок полицай около трий­сетте на име Джеси Корн. Той бе присъствал сутринта на мес­топрестъплението и гузно призна, че Гарет е измъкнал Лидия точно под носа му. Когато пък стигнал до другия бряг на река­та, Ед Шефър бил почти мъртъв от ужилванията на осите.

Единият от двамата по-сдържани заместник-шерифи се казваше Мейсън Жермен, нисък мъж около четирийсетте, с тъмни очи и сивееща, пригладена назад коса, в която ясно личаха следите от гребена. Беше се намазал с огромно коли­чество евтин, смърдящ афтършейв. Поздрави Райм и Сакс с кратко кимване и явно се радваше, че криминологът е пара­лизиран, за да не се налага да се ръкуват. Сакс, като жена, бе удостоена само с едно снизходително: „Госпожице“.

Люси Кър бе третият старши помощник-шериф и прие гостите със същата неприязън, както Мейсън. Беше висока жена, малко по-ниска от Сакс, слаба, със спортна фигура и красиво, издължено лице. За разлика от намачканата уни­форма на Мейсън нейната беше безупречно изгладена. Руса­та ѝ коса бе стегната в скромна прическа. Човек лесно може­ше да си я представи като манекенка за „Ел Ел Бийн“ или „Ландс енд“.

Райм разбираше, че студеното посрещане е съвсем нормална реакция на полицай, в чиято работа внезапно се е намесил някой друг (особено ако става дума за инвалид и жена, и то северняци). Сега обаче нямаше време да ги убеждава в полза­та от участието му в разследването. Похитителят се отдалеча­ваше с всяка изминала минута, а и операцията беше скоро.

Едър полицай, единственият чернокож в шерифството, до­несе голяма черна дъска и карта на окръг Пакенок.

Бел посочи стената:

— Закачи я тук, Трей.