lovech - Algoritam

— Може би вече знам — рече той.

— Нищо не знаеш за мен.

— Знам нещо — отвърна той и се приближи още.

Тя го погледна, очите ѝ бяха сърдити, предизвикателни, устните разтворени, дъхът ѝ излизаше и влизаше със свистене през тях. Усети как сърцето му бие лудо в ушите.

Наклони се още и тя извърна рязко глава. Бузата му допря нейната, Сара дишаше шумно в ухото му. Можеше да помирише косата ѝ, кожата ѝ. Приближи се още по-близо и се притисна към нея, меката топлина на гърдите ѝ направо го подлуди.

Махна едната си ръка от стената и я сложи върху хълбока ѝ, после я остави да се плъзне нагоре, погали ребрата, издутината на гърдата, врата, бузата. Тя наведе глава. Възпротиви се за миг, после се извърна, като издаде странен звук — полустон, полувик, и срещна устните му, нейните се разтвориха, езикът ѝ докосна неговия.

Бен хвана главата ѝ с две ръце и я целуна страстно, сърцето му биеше лудо, усети бучене в ушите. Почувства се като отвързан, все едно беше изпуснал нещо и се носеше стремглаво в мрака. Все още я притискаше, но сега и тя се притисна в него. Така се беше надървил, че чак го болеше.

Спря да мисли, просто имаше нужда да е гола, да, нужда.

Нищо друго нямаше значение, нищо друго не беше реално. Хвана деколтето на корсажа ѝ с две ръце и го дръпна силно. Звукът от сцепването на плата изпълни ушите му, гърдите ѝ бяха в ръцете му. И бяха красиви. Тя беше красива.

Сара провря пръсти през отворите на ризата му и дръпна, копчетата се разхвърчаха със скоростта на картечница. Мина му през ума: Нищо чудно, виж само как те опипа във «Везувио» . После тя се наведе напред, впи устни във врата му и пръстите ѝ се заловиха с токата. Той откопча кобура, докато тя дърпаше колана му. Зае се с ципа, докато Бен сваляше ризата и сакото си, след което, майната му, не можеше да издържа повече, не можеше да чака, дръпна сам ципа и си свали панталоните. Изрита ги настрани и отново я придърпа към себе си. Тя го прегърна с едната ръка, притисна се и той усети как другата ѝ ръка се плъзга надолу към слабините му.

Хвана я за задника и я вдигна. Сара извика изненадано и кръстоса крака на кръста му. Бен се завъртя, отдалечи се две крачки от стената и я сложи на пода. Целуна я, целуна врата ѝ, гърдите, после се дръпна. Бикините ѝ бяха плътно прилепнали към хълбоците, той промуши пръсти, дръпна и ги скъса първо от едната страна, после от другата, след това ги метна настрани, гледаше я, взираше се в очите ѝ, виждаше жаждата в тях, желанието, започна да я гали, накара я да стене, накара я да се извива — беше толкова влажна, че трябваше да е истина, нямаше как, никой не може да е чак такъв артист. Наклони се напред, разтвори краката ѝ и се наведе към нея, толкова му се искаше да я чука, че желанието замъгли всичко останало в главата му.

Влезе в нея и слава богу, нямаше нищо друго, нямаше нищо по-хубаво, приличаше на удавник, който жадно гълта спасителния въздух. Тя изстена и се притисна към него, кръстоса глезени зад гърба му, сложи ръце върху лицето му, дърпаше го, целуваше го. Любиха се бурно известно време и накрая насила се опита да забави, да бъде по-нежен, но не издържа, пресегна се с две ръце, хвана я за задника и я повдигна, за да влезе още по-навътре в нея, отново и отново, и отново. Затвори очи и видя вихрушка от цветове, черно, виолетово и зелено, чу я да пъшка и усети ръцете ѝ в косата си, по лицето, топлината от тялото ѝ беше навсякъде. Краката ѝ се стегнаха и тя започна да се движи още по-бързо, извика в устата му и той усети как свърши, тялото ѝ се разтресе под него и тогава и той свърши, цялата опасност, несигурност и лудост през деня, стиснали го като в менгеме, изведнъж, като по чудо, се разпръснаха и всичко изчезна.

Бавно и внимателно пусна задника ѝ и вдигна ръце нагоре, пренасяйки част от тежестта си върху лактите. Тя каза:

— Не, искам да те чувствам. — И той се отпусна за малко. Тя обви ръце около врата му, краката ѝ още бяха кръстосани на гърба му и той я чу как, докато си поемаше задъхано дъх, едва ли не замърка. Лежаха така, сърцето му започна да бие по-слабо, дишането му се успокои.

Той се претърколи по гръб и извърна глава да я погледне в очите. Искаше му се да каже: Красива си, но не го направи. Вместо това рече:

— Съжалявам.

Тя се разсмя.

— Аз пък не.

— Не, имам предвид…

— Знам какво имаш предвид.

Той въздъхна.

— Имах гадна седмица.

Тя се обърна настрани, за да е с лице към него, лакътят ѝ беше на пода, главата подпряна на ръката.

— Струва ми се, че продължава повече от седмица — нежно каза тя.