lovech - Algoritam

Не откри жици, нито други следи от нещо, което може да затвори верига при отваряне на вратата. По магнитната ключалка нямаше белези от насилствено влизане. Плъзна картата си с лявата ръка, глока държеше на нивото на гърдите си с дясната. Полекичка открехна вратата и я задържа, като свали пистолета. Нищо от другата страна. Нито жици, нито нещо друго, увито около топката на вратата. Протегна се вътре и натисна ключа на централното осветление. Стаята потъна в мрак.

Остави вратата да се затвори и се отдалечи по коридора. Може някой да гледа отвън. Беше обиколил веднъж хотела, разбира се, но бе възможно да е пропуснал някого. Не искаше този някой да види, че светлината по края на пердетата на стая 767 е угаснала, да изчака минута и после дистанционно да активира взривното устройство. Или поне не искаше да е в стаята, когато това стане.

Изчака две минути. Добре, ако щеше да става така, вече да се е случило. Върна се при вратата, сложи си очилата и влезе, като заключи след себе си.

Трябваха му три минути, за да се увери, че е сам. Проверката, че никой не му е оставил взривоопасно любовно писмо, му отне още двайсет.

Седна на пода с гръб към леглото и свали очилата за нощно виждане. Въздъхна дълбоко. Боже, какъв ден! Сигурно бе уморен, но още беше прекалено напрегнат, за да го почувства.

Добре. Още нещо и после можеше да си отдъхне.

Момичето.

Можеше да влезе по три начина. Първо, през общата врата, ако не я беше заключила от нейната страна. Второ, можеше да използва ключ-картата за нормалната врата, ако не е пуснала резето отвътре. Не му се вярваше да успее по някой от двата начина, така че третата възможност беше най-обещаваща: просто да отвори общата врата с ритник. Беше от тежко дърво, но се отваряше към нейната стая и металните лайстни щяха да се изкривят достатъчно, за да я освободят от рамката.

Отвори вратата от неговата страна, бавно, внимателно, искаше да се увери, че няма поставено нищо между нея и тази към стаята на Сара, което да затваря верига. С изненада откри, че вратата от нейната страна не само не е заключена, ами зее широко отворена. Зарадва се, че е изгасил лампата в своята стая и не е свалил очилата. В противен случай силуетът му веднага щеше да се види.

Влезе предпазливо вътре, не му хареса, че вратата е отворена, предчувстваше капан. В зелената светлина на очилата я видя на леглото. Лежеше по гръб, покрита до врата със завивката, дългата ѝ черна коса се бе разпиляла по бялата калъфка на възглавницата. Дясната ѝ ръка беше вдигната над главата. Лявата бе под завивките. Беше забелязал през деня, че е деснячка, и виждайки силната ѝ ръка празна, се успокои донякъде. Явно спеше, но пък се бе направила на невинна и във «Везувио», при това убедително. Не я изпускаше от очи, докато тихо провери стаята. Беше празна.

Приближи се до леглото и я погледна за миг. Дишаше бавно и равномерно. Не помръдваше.

Забеляза, че резето на външната врата е пуснато. Което превръщаше отворената обща врата в нещо като тунел. Това изобщо не му хареса. Не му хареса, че явно е било предвидено да дойде.

С насочен пистолет дръпна завивката и откри лявата ѝ ръка. Беше празна.

Свали очилата, остави ги на земята и светна нощната лампа. Очите на Сара се отвориха, тя рязко седна в леглото, сви се и дръпна завивката към гърдите си.

— Какво, по дяволите, става? — попита тя. — Какво правиш?

— Не се радваш, че ме виждаш — отвърна той, като се наслаждаваше на момента, колкото и да не му се искаше.

— Абсолютно прав си, не се радвам. Не можеш да влизаш просто така. Какво правиш? Какво искаш?

— Не се прави на глупачка, скъпа. Знам, че те бива, но номерът вече не минава.

Тя погледна към глока, сякаш чак сега го видя, както вероятно и беше.

— Защо, по дяволите, си насочил пистолет към мен? Луд ли си?

Продължи да я държи на мерник. И понеже самият той имаше навика да спи на една ръка разстояние от оръжието си, й нареди:

— Стани от леглото!

— Върви по дяволите! Разкарай се от стаята ми!

Той хвана завивката и я дръпна от нея. Тя полетя към отсрещната стена и се плъзна на земята.

Сара скочи към другия край на леглото.

— Махай се от тук! — извика.

Беше само по бикини и бял корсаж и за миг той се усъмни в себе си. Но колко войници бяха правили същата грешка със сладки на външен вид жени миг преди да взривят самоубийствената бомба?

Заобиколи леглото с насочен пистолет.

— Млъквай! — предупреди я. — Дръж ръцете си така, че да ги виждам, ако не искаш да те гръмна.