lovech - Algoritam

— Мислиш, че съм луд?

— Зависи.

— От какво?

— От много неща. Но три инцидента за трийсет и шест часа… такова съвпадение трудно се преглъща.

— И аз си помислих същото.

— Говори ли с полицията?

— Да. Според тях е сбор от случайни събития. Явно не могат да направят кой знае какво.

— И? Какво смяташ да правиш?

Защо, по дяволите, мислиш, че ти се обаждам? — искаше му се да изкрещи. — Не знам какво да правя.

Изчака да му мине, после рече:

— Не знам.

Настъпи дълго мълчание. И после Бен отвърна:

— Имаш ли нещо за писане?

Алекс дръпна бележник от масата и взе химикалка.

— Да.

— Изключи си телефона и се махни. Можеш да си проверяваш гласовата поща от случайни улични телефони. Не се прибирай у дома няколко дни. Иди в банката — не в клона, в който ходиш обикновено — и изтегли голяма сума пари в брой. Не ходи на места, които посещаваш често, и не използвай обичайните си маршрути. Иди на хотел. Плащай в брой за всичко, не използвай кредитните си карти, нито името. Не стой на места, на които няма други хора. Престани да бъдеш любезен, стани подозрителен.

Алекс записваше бързо.

— Трябва да ходя на работа…

— Ами ако си болен? Какво правиш?

— Пак ходя на работа.

— Обзалагам се, че е така. Някога да си пропуснал един ден по болест?

— Не.

— Добре. Значи шефът няма да те тормози. Разболей се зверски за няколко дни. Кажи им, че ще работиш от вкъщи. Ще очакват да спиш много, затова няма да си вдигаш телефона, ако някой звъни.

— Каква полза има от всичко това? После ще трябва…

— Не знам срещу какво си изправен — прекъсна го Бен, — ако изобщо си изправен пред нещо. Но умното е да се държиш все едно си.

— Все едно съм какво?

— Още ли пишеш?

Боже, мразеше начина, по който Бен го прекъсваше. Сякаш ако го изслушаше две секунди, щеше да загуби прекалено много от ценното си време.

— Да, още пиша.

— При първа възможност иди на този сайт — nononsenseselfdefence.com. Една дума. Вземи си чаша кафе и го поразгледай. Трябва да започнеш да обръщаш внимание на всичко наоколо и да мислиш като противника си. Страницата е добро начало да започнеш да се учиш как да не бъдеш лесна мишена.

— Добре, ще отида на тази страница. И ще се разболея за няколко дни. После какво?

— Дотогава вече ще съм при теб.

Алекс се изненада.

— Ще дойдеш ли?

— Току-що го казах, нали?

— Но мобилният ми ще бъде изключен, как ще ме…

— Ще те намеря.

Линията прекъсна.

Алекс погледна телефона за миг, изведнъж го обзе дива ярост. Разбра, че се беше надявал и на двете — да накара Бен да дойде, но без да трябва да го моли. И беше успял — само че така, както го каза Бен, излизаше, че е знаел точно какво е намислил, но е решил първо да го избудалка.

А и как само му затвори. Все едно му беше толкова досадно, че дори нямаше желание да каже едно довиждане.

Или пък просто искаше да затвори, преди Алекс да успее да му благодари.

Да върви по дяволите! Той нямаше намерение да го прави.

15.

Ако приемем

Изглеждаше налудничаво, но в крайна сметка Алекс реши, че е по-добре да послуша Бен. Отиде до вкъщи да изчака ключаря и да се погрижи за входната врата, но после се върна обратно в «Четири сезона». Обади се на Алиса и ѝ каза, че е болен и ще работи от вкъщи няколко дни. И изпрати имейл на Озбърн, писа му най-важното за Хилзой и му обеща, че ще го запознае с подробностите, щом се върне на работа.

Престоят в хотела не беше лош. Лукс, добра храна, а и фитнес центърът му хареса. Какво толкова, по дяволите, и без това никога не си беше взимал истинска отпуска. Все едно беше на почивка. Провери на nononsenseselfdefence.com, Бен се оказа прав. Имаше много информация и макар че темата му беше малко чужда, явно имаше смисъл.

Проблемът беше, че всичко случило се през последните няколко дни започваше да изглежда някак… странно, невероятно, като непозната миризма, която щеше да пропъди, ако можеше да се върне към нормалния си живот. Изненада се колко силно беше желанието му да иде в офиса, да се види с обичайните хора, да проведе обичайните разговори, да се прибере у дома в края на деня. Чувстваше се така, сякаш не може да се почеше там, където го сърби, и сърбежът го побърква.

Помисли си дали не беше раздухал прекалено цялата работа. Толкова ли беше невероятно Хилзой да е продавал наркотици? И Ханк — колкото и да беше тъжно, млади хора получаваха инфаркт от време на време. Полицията наистина явно смяташе, че нахлуването в дома му беше станало случайно. Може би всичко това беше просто голямо съвпадение. Като добавим колко нерви бе изхабил, нищо чудно, че беше започнало да намирисва на конспирация.