lovech - Algoritam

Завиха надясно през една отворена врата. Отгоре имаше надпис — нещо от сорта на «Отдел за криминални разследвания». Алекс го забеляза чак след като влязоха. Помещението беше голямо, покрито с мокет, с една дузина преградени работни места. Алекс видя, че на някои работят хора, но никой не го погледна.

Гамес го вкара в една малка стая вдясно, може би три на четири метра. Нисък таван. Маса, три стола и никакви сенки под силното флуоресцентно осветление. В помещението не проникваше шум отвън и Алекс се почуди дали не е звукоизолирано.

Гамес затвори вратата и двамата седнаха един срещу друг. Извади бележник от джоба си и впи поглед в Алекс.

— Когато говорихме по телефона, ме попитахте за Ричард Хилзой ли става дума. Защо го направихте?

Алекс малко се стресна от резкия тон на мъжа.

— Имахме важна среща тази сутрин и той не се появи. Звънях му няколко пъти, после изпратих секретарката си до апартамента му да го търси. Уведоми ме, че сградата била отцепена от полицията и някой казал, че имало убит човек. Разтревожих се, че може да е Ричард. Има ли причина да не искате да ми кажете? Аз съм адвокат, това ме засяга.

Гамес го изгледа изпитателно. След секунда рече:

— Ричард Хилзой е бил убит тази сутрин на паркинга пред дома си.

Убит. Въпреки че Алекс бе подозирал най-лошото и че беше подготвен за него, новината го стъписа.

— По дяволите! — възкликна той. — Как е станало?

— Имам още няколко въпроса, които бих желал да ви задам — отвърна Гамес. — Срещата ви тази сутрин. С кого беше? И за какво?

Алекс отговори на въпросите на Гамес. Детективът си записваше в малък бележник. От време на време го караше да доуточнява. Понякога се връщаше пак на нещо, което му беше казал по-рано. Потвърди, че срещата в календара на Хилзой и многобройните обаждания в неприети повиквания бяха отвели полицията до него. Алекс разбра, че Гамес не търси просто обща информация и че той наистина е заподозрян, и макар да знаеше, че няма от какво да се тревожи, беше изнервящо да седи пред това ченге, което си мислеше, че вероятно само преди няколко часа е убил някого.

В един момент Гамес го попита знае ли дали Хилзой е използвал или продавал наркотици.

— Не — отвърна Алекс. — Не го познавах толкова добре, но никога не съм го виждал… не съм виждал някакви признаци, че използва наркотици. А не ми приличаше на човек, който би тръгнал да ги продава. Мога ли да попитам защо ми задавате този въпрос?

Гамес стисна устни. Изду бузи, после бавно и продължително изпусна въздуха.

— В колата на Хилзой открихме скрито значително количество хероин.

— Хероин? Сериозно ли?

Гамес го погледна. Погледът казваше: Не изглеждам ли сериозно?

Алекс се опитваше да проумее всичко.

— Според вас е бил убит, защото е търгувал с наркотици?

— Възможно е.

— Да, но… искам да кажа защо този, който го е убил, не е взел наркотиците?

В момента, в който го каза, Алекс се почувства като глупак. Не беше ченге и не искаше Гамес да мисли, че поставя под съмнение казаното от него.

Но Гамес просто вдигна рамене.

— Някой е претърсил апартамента му. Най-вероятно е търсил дрога. Така беше скрита в колата, че може и да не са я видели. Ами врагове? Хилзой имаше ли врагове?

— Не мисля. Е, миналата година се беше развел и явно раздялата е била доста грозна, но не знам нищо повече.

След още един час на въпроси и отговори Гамес затвори бележника си.

— Благодаря ви за сътрудничеството — рече той. — Само един последен въпрос, ще ви помоля за услуга, защото ще ни помогне да отсеем нещата и ще ни спести време. Имате ли нещо против да ни дадете проба за ДНК, преди да си тръгнете?

Очите на Алекс се разшириха. По едно време Гамес го беше попитал дали се е качвал в колата или в апартамента на Хилзой. Отговорът беше «не», слава богу, и сега Алекс разбра защо го беше питал.

Гамес отново го гледаше изпитателно. Изведнъж Алекс осъзна, че този човек разпитва хора, вероятно по десетина всеки божи ден. Вероятно само тази сутрин беше лъган повече, и то от изпечени лъжци, отколкото Алекс за цял живот.

Повдигна рамене.

— Не, нямам нищо против, щом ще ви е от полза. Какво искате да направя?

Нищо работа беше наистина. Съгласие в писмена форма, тампон, тръкнат от вътрешната страна на бузата, и готово. Гамес го изпрати обратно до фоайето. Подаде му визитка.

— Ако се сетите нещо друго, моля ви, обадете ми се — рече той. Подаде си ръката. — Съжалявам за клиента ви.

Алекс усети от жеста и думите, че Гамес вече го беше изключил от списъка със заподозрени. Стисна ръката му.