lovech - Otveten udar

Точно тогава Мег осъзна, че не само никога не е бил, но и не би могъл да бъде неин. Скот Харват беше женен за кариерата си и в живота му нямаше много място за нещо друго или някой друг.

Бяха се целунали на алеята пред къщата ѝ в Лейк Дженива, щата Уисконсин, преди повече от два месеца и оттогава нито се бяха виждали, нито бяха разговаряли. Харват все още нямаше представа кога би могъл да се върне при нея за някакъв по-продължителен период от време, нито хранеше илюзии, че тя ще го чака. Всъщност Мег бе загатнала, че ще продължи живота си без него. Колкото и да му бе трудно да се справи с всичко това, сега Скот беше благодарен за няколкото подарени мигове, в които можеше да отмори изтощения ум и контузеното си тяло в тази сауна на другия край на света. Отдихът му обаче не продължи дълго.

Хладна струя въздух възвести появата на новодошъл.

- Интересен избор на място за среща, Озан - подхвърли Харват.

Калъчкъ седна до него на дългата облицована с плочки скамейка и отвърна:

- Аз съм турчин и като всички истински турци се придържам към традициите на моя народ. Хамамът е неделима част от живота ни от векове насам.

- Да преминем по същество, Озан.

Калъчкъ избърса влагата от лицето си, което беше започнало силно да се поти, и каза:

- Наясно си, че съм предложил сделка.

- Да, правителството ми е съвсем наясно с това. Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тази болест. Защо само мюсюлманите не се заразяват и как Ал Кайда е успяла да я създаде? И накрая, нещо много съществено - правителството ми иска да знае как, по дяволите, си се докопал до засекретения видеофилм.

- Всичко по реда си.

- Глупости, да започнем с филма - настоя Харват. - Зная, че имаш силни връзки, но това е направо невероятно. На кого си платил, дявол да го вземе? Да не би да шантажираш някого от Департамента по отбраната?

- Скот, би трябвало да ме познаваш. Не съм изнудвач.

Харват се изсмя…

- Не знам нищо за теб, а и да ти кажа честно, не искам да те опознавам. Разкажи ми за болестта.

- Първо искам нещо от теб.

- Разбира се, веднага опряхме до цената. Все забравям, че нищо при теб не става безплатно, нали Озан? Дори приятелството.

Известно време Калъчкъ избягваше погледа на Харват. Най - сетне се обърна към него и каза.

- Става дума за моя племенник.

- Имаш племенник? - повтори Скот.

- Единственият син на сестра ми. Въпреки че не ми допада прекалената му набожност, все пак ми е роднина и обещах….

- Озан, нямам никакво време, а още по-малко търпение. Независимо как ти се струва на теб самия, но ти изнудваш правителството ми и аз съм инструктиран да работя теб и да направя всичко по силите си, за да улесня размяната, така че стига сме го увъртали. Доколко голяма е опасността, за която говорим? Изплюй камъчето. Когато Калъчкъ погледна Харват, беше трудно да се разбере дали очите на възрастния човек са обрамчени от пот или от сълзи. - Племенникът ми е отвлечен.

- От кого?

Калъчкъ се поколеба.

- Имам известни подозрения, но не мога да съм сигурен в нищо.

- Ще се учудиш колко точни могат да бъдат подозренията в подобни ситуации. Нека първо го обсъдим обаче. Откъде знаеш, че е отвлечен? Получи ли искане за откуп?

- Не, но има свидетели. Десетки очевидци - отговори турчинът. - Похитен е на улица в Бангладеш посред бял ден. Трима мъже със скиорски маски и автоматични оръжия са го сграбчили от тротоара край службата му в Дака и после са го откарали в неизвестна посока.

- А колата? - в тона на Харват все още се долавяше скептицизъм.

- Била е крадена. Полицията я открила изоставена на следващия ден.

- Имаш ли някаква представа защо някой ще иска да го отвлича?

Калъчкъ отново изтри лицето си и отвърна:

- Мисля, че има нещо общо с работата му.

- А именно?

- Той е учен. Занимава се с невромолекулярна биология или нещо от тоя род. Никога не съм се и преструвал, че разбирам какво е това. Достатъчно е да се каже, че е много интелигентен младеж.

- Озан, върху какво е работил той? - повтори Харват, който започваше да се изпълва с неприятно предчувствие.

Калъчкъ не можеше повече да се сдържа. Той разпери ръце и каза:

- Бил е един от учените, работили по проекта „Мечът на Аллах“.

Харват беше повече от шокиран.

- Племенникът ти ли е виновен за всичко това?

- Повярвай ми каза турчинът, когато прие назначението си в Ислямския институт за наука и технологии, той възнамеряваше да извърши велики дела за мюсюлманския свят. Учените там не са имали представа върху какво работят. Всеки от проекта е бил изолиран от останалите. Едва когато наближили заключителната фаза, Емир успял ла свърже нещата. Но по това време някой вече започнал да ликвидира един по един всички участници. Сигурно е бил човек от института.