lovech - Otveten udar

Харват мълчеше. Как би могъл да спори? Лоулър бе прав.

- Не е нужно да ти казвам какво бойно поле е окръг Колумбия - изтъкна по-възрастният и по-мъдър мъж. - Знаеш много добре, че на бойното поле никога не бива да подценяваш противника си. Президентът и шефът на канцеларията му със сигурност не подценяват Хелън Кармайкъл.

- Много добре ми е известно. Според Андерсън до три часа следобед се очаква тя да ми издаде призовка.

- Това е една от причините да искам да се срещнем тук. Кармайкъл има намерение да те тласне в центъра на медийното внимание възможно най-скоро. Но ако не успее да те открие, няма да може да ти връчи призовката. Без връчена призовка не може да очаква да се появиш пред комисията и медиите.

За момент Харват запази мълчание, опитвайки се да отгатне смисъла на чутото.

- Да не искаш да се скатая, за да избегна издадена от Конгреса призовка?

- Да, за момента. Искам да се покриеш така, че да не те намерят.

- Знаеш какво значи това - отвърна Скот. - Да не се вясвам на работа, да не се прибирам вкъщи… да не ходя никъде, където съм свикнал да се отбивам. Какво предлагаш да направя?

- Да изчезнеш.

- За колко време?

- Докато не оправим нещата - каза Лоулър. - Последното, което би искал президентът, е да се появиш пред комисията на сенатор Кармайкъл.

- Но защо тогава ме накара да подпиша оставката си?

- Не той те е накарал, а Андерсън. Това е само предпазна мярка. Президентът няма намерение да я приеме - отвърна Лоулър, като му подаде плик. - Всъщност той е намислил нещо друго за теб.

ГЛАВА 13

,,Бритиш Еъруейз“, полет 216

Някъде над Атлантическия океан

По-късно същата вечер

Докато самолетът се носеше над Атлантика, умът на Харват работеше на бързи обороти. Той се съмняваше, че изобщо нещо би могло да го подготви за съдържанието на плика, който Гари Лоулър му беше предал преди часове. Снимките и описанието на случилото се в селото Асалаам бяха ужасяващи. Освен немюсюлманското население болестта беше засегнала и петима американски войници - всички до един членове на щурмовия отряд, пратен да търси изчезналите американски хуманитарни служители.

Харват мислено прехвърли образите, които съживяваха в зловещи детайли всяка степен на развиващата се инфекция. Щом се бе разбрало, че войниците от бригадата ,, Ароухед” са заразени, американският военномедицински институт за инфекциозни болести беше изпратил в Ирак медицински отряд за бързо реагиране и ограничаване на инфекцията. Безполезно. Часове след като привързаният към тавана на полицейското управление труп ги беше покрил с тънка кървава мъгла, те започнали да показват симптоми на заразяване. Войниците незабавно били поставени под карантина, което помогнало да се ограничи разпространението на болестта, но макар да били натъпкани с антибиотици, нищо не можело да се направи, за да бъдат спасени.

Заразата действала по-бързо от всичко, което някой някога бе виждал. Единственото, което медицинският отряд за бързо реагиране успял да разбере, било, че черната субстанция, бликаща от носа точно преди настъпването на смъртта, всъщност представлявала остатъка от втечнения мозък на жертвата.

Въпреки недвусмислените намерения на Ал Кайда да се докопа до оръжия за масово поразяване, които да използва срещу Запада, никой не разбираше откъде терористичната организация може да разполага с нещо толкова специфично. Догадката, че чрез биоинженерни методи е разработена субстанция, която да поразява всички, с изключение на последователите на исляма, беше немислима. Харват се обвиняваше, че е пипнал Халид Аломари по-рано. Терористът някакъв начин беше свързан с всичко това. Харват не можеше да се отърве от усещането, че ако Ал Кайда успее да осъществи плановете си, до голяма степен вината ще бъде негова.

Въз основа на информацията, подадена му от Лоулър, ставаше болезнено ясно, че Халид Аломари не е събирал средства, нито е планирал удари в Близкия изток, а е зачерквал имена от специален списък с мишени. Които и да са били онези учени, те очевидно са били замесени в разработването на тази мистериозна болест и са били отстранявани един по един, за да се заметат следите.

И въпреки че картината постепенно се изясняваше, тя още не обясняваше каква е връзката на Озан Калъчкъ с всичко това.

Щом стюардесата отнесе недокоснатия му поднос с вечерята, Харват се замисли върху необичайната близост, която се бе зародила между него и една от най-загадъчните и прочути фигури на подземния свят на Изтока.