lovech - Otveten udar

- Не си губиш времето, а?

- Трябва да се съсредоточим върху главното.

- И какво се очаква да направя?

- Първо, да подпишеш оставката си

- И второ? - попита Харват, вбесен от факта, че явно никой не оценяваше онова, което е направил за настоящата администрация.

Андерсън го погледна и отговори:

- Не е лошо да помислиш за нова кариера.

ГЛАВА 12

Грийнбелт парк

По-късно същия следобед

Ще ми обясниш ли защо трябваше да се срещаме чак тук? - поиска да знае Харват, чието настроение се бе развалило още повече след срещата с шефа на канцеларията.

- Как можа точно сега - отвърна Гари Лоулър, като мина покрай Харват и се запъти към една от парковите алеи за джогинг - да се сдобиеш с неудобното свойство да си политически токсичен.

- Политически токсичен - повтори Харват глухо, докато догонваше човека, който бе не само негов шеф, а и дългогодишен семеен приятел, превърнал се в нещо като втори баща за него. - Не си представях точно така завършека на кариерата си. Не само че е доста посредствен, но е изпреварил времето си с около двайсетина години. За бога, Гари, как така изведнъж аз станах лошият? Ако Кармайкъл разгласи публично името ми, това ще е краят. Отивам по дяволите. Всичко свършва. Какво ще правя оттам насетне?

- Първо, престани да се самосъжаляваш - предложи Лоулър.

- Не се самосъжалявам. Съжалявам родината си. Знаеш ли, ме съм бил на служба само заради парите. Вярвах, че защитавам идеалите на Америка.

- Е, и? Вече не вярваш в това, така ли? Вече не искаш да защитаваш идеалите ѝ?

- Ти не ме ли чу, когато ти казах, че Чарлз Андерсън ме накара да си подам оставката? - попита Харват.

Лоулър спря и се обърна, за да го погледне.

- А ти какво очакваше? Той е началник на президентската канцелария. Работата му е да защитава Джек Рътлидж, а не Скот Харват.

- И щом е така, няма проблем, че ме хвърля на вълците от Капитолия?

- Щом се налага, естествено - отговори Лоулър.

- Но защо мен? Защо аз да съм жертвеният агнец?

- А защо да не си ти?

- Защото върша много опасна работа за страната си и никога не съм искал нищо в замяна.

- Сега вече улучи вярната дума каза Лоулър. - Опасна. Твоята работа е изключително опасна. И не само за теб, а и за настоящата администрация.

- Все още не разбираш, нали? Не съм извършил нищо нередно. Хич не ми пука дати онзи в Багдад е бил зарзаватчия. Било му е платено да стане примамка. Знаел е, че върши нещо нередно и в резултат на това си получи боя, който бях предвидил за Халид Аломари. Може би отсега нататък ще си седи на сергията и ще продава плодове.

- Сигурен съм, че благодарение на теб дните на онзи човек като примамка ще останат в миналото, но не става дума за това.

- Така ли? - поинтересува се Харват. - Тогава за какво става дума?

- За сенатор Кармайкъл. Тя не те е погнала заради действията ти, заснети от „Ал Джазира“.

- Да бе, друг път.

- Скот, зная, че си ядосан, но млъкни за малко и ме изслушай. Цялата тази история с „Ал Джазира“ е само претекст. Това влияе ли зле върху имиджа ни в мюсюлманския свят. Да. Можем ли да поправим стореното? Естествено, че можем. Може да отнеме известно време и доста усилия от страна на пиар специалистите, но определено е постижимо. Не забравяй, че сенатор Кармайкъл неслучайно е стигнала толкова високо. Тя е съобразителна жена и изключително вещ политик. Щях да се радвам, ако никога не се беше мяркал в полезрението и? Но след като вече те е засякла, ще използва всяка троха информация, за да сглоби една голяма торта, която да украси със свещи и с която да отбележи завръщането на демократите в Белия дом.

- Но откъде да знаем дали изобщо може да докаже нещо?

- Няма нужда да доказва нищо. Това е Вашингтон. Достатъчно е да разполага с информация, че президентът може да е давал разрешение за неофициални тайни операции, и да я подхвърли, за да му навреди при изборите. Няма значение, че Рътлидж е проявил изключителна далновидност и е имал куража да извърши каквото е необходимо в името на сигурността на страната. На голям процент от гласоподавателите не им допада идеята техният президент да действа извън обхвата на своите правомощия, без да отговаря пред никого за това.

- Но той не работи по този начин и ти го знаеш - отвърна Харват.

- Разбира се, че зная, но моята дума няма да промени нищо. Кармайкъл ще го очерни като егоцентричен деспот, подел своя собствена война чрез личния си наемен убиец. Това ще намали рязко общественото доверие към него.