lovech - Otveten udar

- Ще пия безалкохолна бира - каза Андерсън. - Няма значение каква марка.

- Безалкохолна бира? - повтори посланикът, а сервитьорката се усмихна и се оттегли. - Откога Чарлз Андерсън пие безалкохолна бира?

- Откакто панталоните започнаха да ми стягат малко повечко около кръста.

Посланикът се засмя добродушно.

- Освен това довечера трябва да се върна в службата - допълни шефът на канцеларията. - Нещо се мъти.

- Цял ден гледам по телевизията какво се мъти - каза Фридрих.

Андерсън изкриви лице в гримаса.

- А, да. Историята с „Ал Джазира“. Не зная дали ми вярваш, но това май ще се окаже последната ми грижа в момента.

- Тогава ще трябва да ти се извиня, защото се налага да ти създам още една грижа.

- Защо? - поинтересува се Андерсън. - Мици и децата добре ли са?

- Много добре.

- А ти? Като те гледам, май не е лошо и ти да преминеш към безалкохолна бира.

Посланикът се усмихна и поклати глава.

- Ще го приема като съвет.

Фридрих наклони глава по посока на приближаващата ги сервитьорка и замълча. Щом младата жена наля бира на Андерсън и отново се отдалечи, посланикът продължи:

- Имам информация за теб, но преди да ти я дам, искам да знаеш, че ни сме само посредници. Правителството ми няма как да потвърди това, което ще ти кажа.

- Разбрано. За какво става дума?

- За меча на Аллах.

- За меча на Аллах? - повтори Андерсън. - Не съм чувал за него.

- Ако това, което чух, е истина, съвсем скоро ще се запознаеш отблизо с него. Става дума за оръжие, с което ислямските фундаменталисти смятат да прочистят света от всички, непринадлежащи към кръга на най-праведните мюсюлмани.

- И що за оръжие е това?

- Болест, която заразява всички, с изключение на най-благочестивите последователи на исляма.

Андерсън едва не върна току-що поетата глътка бира в чашата си. Откъде, дявол да го вземе, швейцарският посланик знаеше за това? Той се огледа, за да се увери, че никой не ги слуша.

- Откъде имаш тази информация?

- Тук съм от името на един човек, който осъществява невероятно мащабен бизнес с моята страна.

- Кой?

- Не е швейцарски гражданин, но е изключително….

- По дяволите. Ханс, нямам време да си губя времето с глупости. Кой ти даде тази информация?- настоя Андерсън.

- Озан Калъчкъ.

- Калъчкъ - турчинът ли? Терористът?

- Подобно определение е злонамерено и неоправдано - отвърна Фридрих.

- Да бе неоправдано. Западното разузнаване и в частност ЦРУ знаят…

- Западното разузнаване не знае почти нищо. Всъщност западното разузнаване и в частност вашето ЦРУ се опитват от години да му съставят досие, но засега безуспешно.

- Знаем достатъчно за него - натърти Андерсън.

- Не мисля. Дори…

- Ханс, нека ти спестя време и усилия. Ако се опитваш да помогнеш на Озан Калъчкъ да придобие американско гражданство в замяна на някаква съмнителна информация, с каквато уж разполага, откажи се. Не искаме да имаме нищо общо с него. А и, честно казано, не разбирам защо Швейцария изобщо се занимава с Калъчкъ.

- Господин Калъчкъ е бизнесмен. Има множество законни, международни контакти, които са се оказали много доходоносни за Швейцария.

- И множество не чак толкова законни контакти, които са се оказали много доходоносни за частната банкова индустрия в Швейцария.

- И това е вярно - отвърна Фридрих, отпивайки от мартинито си. - Но ако сме съвсем честни. Съединените щати също се възползваха от Аднан Хашоги, който им помогна да циментират връзките си със саудитците и техните планини от пари. До момента те са вложили един трилион във вашата икономика, ако не ме лъже паметта. Нищо чудно, че оставате така лоялни към тях. Ако изтеглят средствата си от Америка, икономиката ви ще изпадне в колапс.

- Какво искаш ла кажеш?

- Искам да кажа, че Озан Калъчкъ до голяма степен изпълнява същата функция за нас, каквато Хашоги - за вас. Събира капитал за нашите предприятия в други части на света.

- Капитал. Казано по този начин звучи толкова невинно.

- Стига, Чък. И двамата знаем каква е играта. Разликата при нас, швейцарците, е, че ние веднага прозряхме ползата от сътрудничеството с Калъчкъ. Вярвам, че и Хашоги не е бил нает от Белия дом, преди случайно да „забрави“ куфарче с един милион долара в дома на вашия президент Никсън. Както разбирам, след това господин Хашоги си е спечелил голяма популярност тук. Вашата страна му е имала достатъчно доверие, че да му позволи да действа като посредник по време на аферата „Иран контри“, нали?

- Става дума за различна администрация - отвърна Андерсън, изкаран от търпение. Може ли да се върнем на въпроса?