lovech - Otveten udar

Търнър се върна в леглото с папка в ръце. Той втъкна един молив зад ухото си и отметна перчема от челото си.

- Помолих един от колегите, който има връзки в Департамента по отбраната, да изгледа филма.

- И?

- И точно като теб, първото, което забеляза, беше, че по униформата на американския войник….

- …няма други отличителни знаци, освен американското знаме - довърши тя изречението на младия мъж.

- Именно.

- Което значи, че войникът вероятно е действал под нещо като прикритие. Може да е член на някой от отрядите за преки действия към Командването за специални операции.

- Отново имаш право - потвърди Търнър.

- Знаеш ли кой е?

Търнър се усмихна.

- Изглежда, никой не иска да помогне за обесването на този човек. Трябваше много да внимавам с кого говоря и каква информация мога да извлека. Ценят го много високо. Той е нещо като герой в кръговете на разузнаването.

- Стига си теглил локуми - измърка Кармайкъл и грабна папката от ръцете му.

Младежът я наблюдаваше как преглежда страниците и по устните ѝ заиграва усмивка.

- Това е невероятно - прошепна тя, докато продължаваше да чете.

Към края на досието Кармайкъл заключи:

- Надминал си себе си, Брайън. Този човек е златното момче на президента.

Търнър отново се усмихна.

- Знаех си, че ще го оцениш.

- Не просто го оценявам. Това е находката на десетилетието.

- Автобиографията му е доста дълга. По някаква причина не се задържа много на едно място. Служил е в специалните части на военноморските сили - и във втора, и в шеста група, преди да го наемат в службата за охрана на президента. Докато е бил в Белия дом, се е представил отлично, като е спасил президента в онзи инцидент с отвличането в Парк Сити, щата Юта. Това му е спечелило престиж във висшите кръгове. Скоро са го потърсили от ЦРУ и е започнал да участва в някои операции с членове на Специалната оперативна група. Една от тях е била свързана с разбиването на терористичната организация на Абу Нидал. Друга - с ядрените бомби, които онази група руснаци беше прекарала в куфар и беше заплашила да детонира на наша територия.

- Изглежда, че стои зад много от успехите на президента.

- Така е - съгласи се Търнър. - Но после ненадейно го пращат да работи в Департамента за вътрешна сигурност. Сега служи в някакво безобидно полицейско - разузнавателно звено, наречено Служба за международна разузнавателна помощ.

Кармайкъл затвори папката и известно време потупва с нея брадичката си.

- Нещо ми подсказва, че тази Служба за международна помощ не е никак безобидна и че новият ни приятел е нещо много повече от свръзка между полицията и разузнаването.

- Къде отиваш? - попита Търнър, когато тя скочи от леглото и започна да се облича. - Мислех, че ще прекараме заедно вечерта.

- Не мога. Не и сега. Трябва да свърша много неща. Но искам - Кармайкъл се наведе и целуна страстно Брайън - да се наспиш хубаво. Заслужаваш го. Почини си добре, защото сигурно ще ми трябваш на сутринта. Следи си пощата в „Хотмейл“. Ако се наложи да ти кажа нещо, ще ти пратя съобщение. А после ще влезем в чатрума на Форума за рака на гърдата, както винаги.

Преди Брайън Търнър да успее да отговори, Кармайкъл вече беше затворила вратата на апартамента и беше поела надолу към фоайето.

В момента, в който излезе от сградата, тя извади мобилния си телефон и с клавиша за бързо набиране се свърза с домашния номер на своя помощник.

- Ало? - чу се доловимо уморен глас от другата страна.

- Нийл, Хелън е. Трябваш ми в офиса след двайсет минути. Щом пристигнеш, незабавно започни да проучваш бивш ,,тюлен“ на име Скот Харват, който е работил за Сикрет сървис в Белия дом, а сега е в Департамента за вътрешна сигурност Разрови се възможно най-дълбоко. Вземи от сейфа черния ми каталог с контакти и започни да се обаждаш. Трябва да научим всичко за този човек, особено в какви операции е участвал, както е бил нает на работа в Белия дом преди две години. Ясна ли съм? Всичко ли записа?

- Да, сенаторе - отговори помощникът, който вече беше напълно буден.

- Добре - каза Кармайкъл. - Имаш осемнайсет минути, за да стигнеш до офиса. И по-живо. Искам да успея за сутрешните вестници.

ГЛАВА 10

Хотел „Мандарин Ориентал“

Вашингтон, окръг Колумбия

Шефът на канцеларията Чарлз Андерсън откри швейцарския посланик на една уединена маса в лоби бара на хотел „Мандарин“.

- Да те почерпя с едно питие, Чък? - предложи Ханс Фридрих щом сервитьорката поднесе мартинито му.