Преди полета Джилиън успя само да го прегледа набързо и сега измъкна каквото успя от камбуза - няколко солени бисквити, малка пита сирене ,,Бри”, два буркана каспийски хайвер и бутилка минерална вода ,,Сан Пелегрини” - и му ги занесе.
Харват похапна и се опита да се съсредоточи върху въпроса как, по дяволите, щеше да уреди разрешение за кацане в Саудитска Арабия и да избегне митническа проверка. Не познаваше никого с връзки в кралството. Без оглед на евентуалните рискове, реши, че е време да се обади директно на Гари Лоулър.
Докато Джилиън изучаваше книжата от ,,Шато Еглемон”, Харват използва бордовия телефон на джета, за да се свърже с Вашингтон. Скоро намери Лоулър на шифрования му клетъчен телефон и му разказа какво се беше случило.
- Клаудия Мюлер ще има да се обяснява пред началниците си - отбеляза Лоулър.
- Не мисля - отвърна Харват. - Спасителната операция получи одобрение, защото Калъчкъ е задействал връзките си в швейцарското правителство.
- Въпреки това са загубили свой командос и Токай.
Харват разтри горната част на носа си с палец и показалец.
- Зная.
Не искаше да се връща към случилото се в ,,Еглемон” и към факта, че е бил изигран от Озан Калъчкъ.
- А семейство Уиткоум? Отбелязаха ли някакъв напредък с тъканните проби, които изпратихме?
- Анализът на ДНК отнема дълго време, а древната ДНК - още по-дълго. Но в момента имаме още по-голям проблем.
- Сега пък какво?
- Вирусът, болестта…Както искаш го наричай.. се появи тук.
- В Съединените щати? Как?
- Още проучваме. Явно е тръгнал от някакъв бакалин от Мичиган, който внася храни за мюсюлманите и развива бизнес с пощенски поръчки.
- Колко са заразените?
- За сега са малко, доколкото ни е известно. И, разбира се, поставени са под карантина. Но това нещо ще се разрази с пълна сила - отвърна Лоулър. - Слушай, Скот, президентът даде зелена светлина на протокола ,,Лагерен огън”. Нямаме време.
Харват не искаше да повярва на чутото, но бе работил достатъчно дълго в Белия дом, за да знае, че президентът вероятно не е имал друг избор. Болестта трябваше да бъде спряна и ако бомбардирането с ядрени ракети на цели градове бе единственото решение, Рътридж със сигурност би прибягнал до него.
- Има ли вече изтребители във въздуха?
- Да. Ако заразата се разпространи и екипите на Военномедицинския институт за инфекциозни болести и на Центъра за контрол и превенция не успеят да я удържат, ще се наложи да предприемат крайната мярка за спирането ѝ.
- С какво време разполагаме?
- Никой не може да каже.
- Е, ако успея да издиря Калъчкъ, може да го предотвратим. В крайна сметка, той е единственият, който има отговорите - каза Харват.
- Съгласен съм, но ти нямаш представа къде е.
- Ще ни трябва помощ. Трябва да се свържем с някого вътре в кралството - някой надежден човек, който може да спести митническата проверка, без да задава въпроси, а после да ни помогне да стигнем до необходимата информация.
Лоулър помисли малко и после отговори:
- Май познавам точния човек. Дай ми двайсетина минути и ще ти се обадя.
Харват затвори телефона и отново напълни чашата си с минерална вода. Димът и горещината от пожара бяха изострили жаждата му. После се обърна към Джилиън, която още преглеждаше документите на Токай, попаднали при Ага Хан след отвличането на учения, и попита:
- Откри ли нещо полезно?
- Може би - каза тя, докато препрочиташе един пасаж. - Каквато и да е ваксината, изглежда, тя е ефективна дори и след появата на симптомите. Иначе останалото потвърждава онова, което вече знаем или сме подозирали. Ханибал действително е успял да се добере до копие на „Артхашастра“. Бил е запленен от усойницата Аzemiops fеае и силата на нейната отрова. Картагенците са извършили безброй експерименти, комбинирайки извлечения токсин с други химични и биологични компоненти, докато най-накрая са се спрели на вируса на беса като най-смъртоносен.
- Има логика, но как са създали ваксина за болестта?
- Вероятно въз основа на познанията си за ключовите компоненти.
- Отровата от Azemiops feae и бяс - чудо голямо - възрази Харват. - И ние го знаем, но това изобщо не ни доближава до ваксината.
- Картагенците са знаели конкретния вид на компонентите. Сигурно им е било известно как точно е била извличана отровата и дали е било нужно да се прави нещо, за да се рафинира. Освен това, вероятно са работили с форма на беса, която е съществувала по тяхно време.
- Но дори да са знаели ключовите компоненти, как са стигнали до конкретната ваксина?
Читать дальше