lovech - Otveten udar

Харват изгледа Калъчкъ, сякаш турчинът не беше с ума си.

- Майтапиш ли се?

- По-сериозен не съм бил. Чака ме полет. Ела с мен, за да видиш как се твори историята.

- Не, благодаря - отвърна Харват. - Не ме интересува.

На Озан Калъчкъ не му беше присъщо да се колебае, когато се налагаше да вземе решение, затова вдигна отново пистолета си и каза:

- Както желаеш.

Турчинът имаше пистолет в ръката си, но нямаше преимущество, с което разполагаше Харват - поглед към вратата.

В един миг Скот залегна и залитащият и кървящ Хорст Шрьодер пристъпи в стаята и откри стрелба по Калъчкъ и двамата му телохранители.

Скоро във всички страни полетяха куршуми и Харват сключи ръце над главата си, за да се защити от късовете гипс и камък, които се разхвърчаха от полицата над камината. Той много бързо установи, че Калъчкъ и хората му стрелят не само по Шрьодер, а и по самия него. Лишен от всичките си оръжия, Харват беше безпомощен.

Скрит зад катурнатото кресло, където беше седял Ага Хан, той чу още една поредица от изстрели. Куршумите попадаха в стената и камината зад гърба му. Изведнъж усети пареща болка в прасеца си. Отначало помисли, че е ударен от рикоширал куршум, но когато докосна крака си, се оказа, че причината е съвсем друга. Няколко от горящите в камината цепеници се бяха изтърколили на пода.

Харват ги изрита, при което една от цепениците стигна до завесите и подпали тежкото кадифе. При продължаващата стрелба той нямаше как да потуши огъня. Няколко крачки деляха пламналите завеси от книжните лавици на Ага Хан и след минути половината от помещението вече гореше. Агентът знаеше, че не може да остане на мястото си.

Тъкмо се готвеше да надзърне иззад падналото кресло, когато видя чифт тежки черни ботуши, които се приближаваха към него със залитане. Те бяха последвани от автоматично оръжие със заглушител и преди Харват да успее да реагира, собственикът на ботушите и оръжието се просна върху него.

Хорст Шрьодер буквално се беше сгромолясал в краката на Харват. Гърдите му се надигаха, опитвайки се да си поемат въздух. Не само кървеше от множество огнестрелни рани, а и страдаше от първите симптоми на задушаване с димни газове. Харват взе оръжието му и напрегна зрението си, за да види дали някой не се приближава към тях през пушека.

- Мъртви са… - промълви Шрьодер с пресипнал глас. - Освен един.

- Кой? - попита Харват, като отново се огледа.

- Дебелият. Избяга.

Жегата в помещението ставаше нетърпима. Трябваше да излязат от там.

- Можеш ли да ходиш?

Шрьодер слабо поклати глава.

Харват нарами оръжието, подхвана с ръце командоса през гърдите и го повлече към коридора. Щом излязоха, чу виковете и тропота по стълбите в другия край. Хората на Рейбърн. Дали не идваха заради пожара? Или бяха получили заповед да стрелят на месо?

- Хорст - каза Харват, опитвайки се да стигне до съзнанието на командоса, който дишаше на пресекулки. - Какво се случи долу?

- Намерихме Токай, но вече е мъртъв. Чакахме те заедно, когато хеликоптерът кацна. Дебелакът каза, че ти си го повикал.

Беше вярно. Харват му се беше обадил, но не беше очаквал да се появи самият Калъчкъ. Наистина го беше подценил.

- Познаваше Токай по име и попита дали е добре - продължи Шрьодер, като кашляше от дима и кръвта, която пълнеше белите му дробове. - Предложи да го качи на хеликоптера, за да ти се притечем на помощ. Трябваше да сме по-бдителни.

,,Не”, помисли си Харват, ,,аз трябваше да бъда при вас”.

- В мига, в който се приближихме до хеликоптера, хората му откриха стрелба по нас - каза Шрьодер. - Токай беше убит, нямаше никакъв шанс. И Грьосер е мъртъв.

На Харват му призля. Докато новините се врязваха в съзнанието му, се изпълваше с все по-силен гняв към себе си. Бяха дошли тук единствено за да спасят Токай, а се бяха провалили. Той се бе провалил. Беше си позволил да се отклони от основната им цел и заради това двама души бяха загинали и мисията им бе претърпяла неуспех.

- Ще се оправиш - каза той, като свали един от гоблените, сгъна го и го притисна като превръзка към гръдния кош на Шрьодер.

Ако Шрьодер умреше, не само Клаудия нямаше да му прости никога. Самият Харват не би могъл да си прости. Шрьодер нямаше нищо общо с това. Той беше дошъл, за да помогне, а един от хората му вече бе мъртъв. Скот беше длъжен да изведе от мястото и него, и екипа му живи.

- А Рейбърн? - попита Харват, когато положи ръката на Шрьодер върху гоблена. - Какво стана с него?

- Няма го. В мига, в който започна стрелбата, изчезна.