lovech - Otveten udar

Алкът остави разглеждания от нея пергамент и каза:

- Човекът винаги се е интересувал не само от онова, което убива, а и от онова, което лекува. Плиний Стари твърди, че смолата на гигантското резене и вид дафиново дърво, известно като пясъчна млечка, са ефикасни при лечението на рани, причинени от отровни стрели.

Харват си спомни, че е чел нещо подобно в кабинета на Ванеса Уиткоум. Той кимна с глава, а Джилиън продължи.

- В древния свят е било всеизвестно, че хората, живеещи в области, които гъмжат от отровни създания като змии и скорпиони, често развиват относителен имунитет поради постоянното си излагане на тези отрови. Някои дори вярвали, че дъхът и слюнката на тези хора могат да лекуват отровни ухапвания. Всъщност в Северна Африка имало едно племе, известно като псили, които били толкова неподатливи на въздействието на змийската отрова и ужилването от скорпион, че слюнката им била считана за чудодеен цяр. В същността си тя е била една от първите форми на серум.

- Да не би да мислиш, че човешката слюнка е била част от ваксината на Ханибал?

- Възможно е, но е малко вероятно, ако тази ваксина е трябвало да бъде произведена в големи количества, за да защити армията му. По-скоро серумната част от лекарството е била създадена някъде в природата.

- Създадена? Но как?

- Няма да се учудя, ако картагенците са открили начин да излагат добитъка си на някоя от формите на отровата и да извличат серум, както в наши дни използваме овце и коне.

- А серумният компонент, отговарящ за беса?

- Навремето са култивирали инактивиран вирус на беса в пачи яйца. Днес той се култивира в човешки клетки и лаборатории. Но като се има предвид, че скитите още през пети век преди новата ера са умеели да отделят плазмата от човешката кръв, за да я използват в отровите си, защо картагенците да не са открили подобен метод? Най-важното в случая е, че те изкусно са манипулирали своята среда и обкръжаващия ги свят. Не бива да подценяваме вероятността да са направили големи открития.

Не че Харват не беше съгласен с нея, но това не променяше факта, че все още не разполагат с начин за предотвратяване на епидемията. Ако не се натъкнеха на нещо, и то много скоро, щяха масово да започнат да измират хора.

Десет минути по-късно бордовият телефон иззвъня и Харват го вдигна. От другата страна се чу гласът на Гари Лоулър.

- Свързах се с един човек, който ще ви издейства разрешение за кацане.

- Добре.

- Освен това, той открил нещо, което искам да провериш. Може да се окаже свързано със случая.

ГЛАВА 81

Хотел ,,Уестин Ембаси Роу”

Вашингтон, окръг Колумбия

Ако тонът на съобщението му, че има повод за празнуване, не беше успял да провокира интереса на сенатор Кармайкъл, то изборът на Брайън Търнър на четиризвезден хотел за следващата им среща определено трябваше да предизвика желаната реакция. За по-голям разкош нае луксозния апартамент на осмия етаж, в който беше израснал бившият вицепрезидент Ал Гор, чийто баща е бил сенатор, а собственик на хотела е бил техен братовчед. Той се надяваше тя да долови символизма на обкръжаващата ги обстановка.

Брайън подрани, за да се регистрира и да се увери, че стаята е в идеален ред, след което слезе да изпие един коктейл в салона на хотела. Макар че можеше да обърне и трето мартини, той удържа на обещанието, което бе дал пред самия себе си, да спре след второто. Сенаторът не беше доволна от състоянието, в което го беше заварила при последната им среща, въпреки че значително поомекна, щом и даде информацията, от която се нуждаеше. Брайън знаеше, че и сега няма да е по-различно, особено предвид бомбата, която се канеше да пусне, но му се искаше да е с ясен разсъдък, докато го прави. Познаваше Хелън, тя щеше да е в настроение за шампанско и сигурно щеше да иска да прекара час-два в кревата, преди да хукне с досието за нелегалния оперативен отряд, което той лично беше съставил.

Кармайкъл се появи и държанието ѝ беше изключително делово.

- Дано имаш нещо важно, че да ме измъкнеш от офиса ми по средата на деня - каза тя, като профуча покрай младия служител на ЦРУ и влезе в луксозно обзаведения апартамент.

- И на мен ми е приятно да те видя - каза той и затвори вратата след нея, след което отиде до минибара. - Какво ще кажеш за едно питие?

- След четиридесет и пет минути имам парламентарно гласуване, Брайън. Да преминем по същество. Кажи ми защо съм тук.

Беше истинска мъжемелачка, но можеше да го вкара във висшата лига, затова той отвърна: