Unknown - Матю Райли Турнирът

С увереността, така характерна за красивите хора, тя бе съвсем сигурна, че външността й е достатъчна да й спечели подходящ съпруг, и затова не смяташе за нужно да се учи — прекарваше повече време пред огледалото, отколкото с книгите, и трябва да ти призная, че в това отношение малко й завиждах. Трябваше да търпя безкрайни уморителни уроци и имах кралска кръв. (Трябва да добавя също, че завиждах и на женствеността й, като се има предвид, че самата аз бях олицетворение на недодялаността - цялата колене и кокалести ръце, с плоски като на момче гърди и противна ягодовочервена коса, която ненавиждах.) Иначе казано, през повечето време боготворях Елси, омагьосана от нейната грация, от красотата й и от светската мъдрост на седемнайсетте й години.

И докато си седяхме и се занимавахме, чух разправията - гувернантката ми, госпожица Катрин Ашли, надигна глас от съседната стая.

- Няма да правите подобно нещо, господин Аскам!

Явно беше нещо сериозно. Тя го наричаше „господин Аскам" само когато му беше ядосана.

- Но това ще бъде безценна възможност за учене...

- Тя е само тринайсетгодишна...

- Тя е най-будният тринайсетгодишен ученик, който съм имал, при това е изключително зряла за възрастта си. Гриндал е съгласен.

- Тя е дете, Роджър.

- Кралят не мисли така. Че защо. миналия месец, когато научи, че Бес е започнала да кърви, крал Хенри каза: „Щом е достатъчно голяма да кърви, значи е достатъчно голяма да бъде омъжена за доброто на Англия. Дъщерите трябва да са полезни с нещо".

Думите определено звучаха като думи на баща ми.

- Не знам - каза госпожица Катрин. - Кралството на мюсюлманите може да е много опасно място за нея...

Господин Аскам сниши глас, но въпреки това успях да го чуя.

- Лондон е много опасно място за нея, Кат. Живеем в повратни времена. С всеки ден кралят става все по-болен и непредвидим, дворът е разделен на привърженици на Едуард и Мери. Нашата Елизабет е най-слабият претендент за престола, но въпреки това самото й присъствие в Англия застрашава другите двама. Знаеш колко често изправили се едни срещу други престолонаследници умират мистериозно по време на чума...

Ахнах тихо, застанала до вратата.

Госпожица Катрин се умълча.

- Ще бъде добре пазена по пътя - каза господин Аскам. - Кралят е осигурил шестима от най-добрите си бойци за наш ескорт.

- Тревожа се не само за физическата й безопасност. Искам да защитя и нравствеността й. Ще се нуждае от придружителка - надменно заяви госпожица Катрин. Тя се беше омъжила за господин Джон

Ашли предишната година на напредналата възраст четирийсет години, макар все още да настояваше да се обръщам към нея с „госпожице", тъй като така се чувствала по-млада.

- Добре, тогава... — оживи се господин Аскам.

- От отговорна придружителка, Роджър. Омъжена или най-малкото сгодена. Която да бъде нравствен пример за Елизабет. А не глупава никаквица, която ще се изкуши да влезе в грях в екзотична страна или да флиртува с гвардейците по пътя дотам... чакай, знам! Примроуз Понсонби и съпругът й Луелин.

Учителят ми изстена, когато чу предложението.

-Семейство Понсонби...

- ... са образцови християни, за жалост бездетни, които винаги са били верни на краля - довърши госпожица Катрин. - Ако заминат с вас, Роджър, страховете ми донякъде ще бъдат успокоени.

- Добре. Съгласен.

Секунди по-късно двамата влязоха в кабинета.

Господин Аскам ми кимна.

- Бес, така и така ще трябва да напуснеш това място, какво ще кажеш за едно приключение?

- Къде, сър? - колкото се може по-невинно попитах аз.

- Много добре знаеш къде, млада госпожице. Подслушваше ни. - Той се усмихна. — Трябва да ахкаш по-тихо, ако искаш да станеш опитен шпионин, малката ми. На шахматния турнир в Константинопол. Да гледаме как се състезава господин Джайлс.

Скочих, ухилена до уши.

- Каква чудесна идея! Може ли Гуини и Елси също да дойдат? Може ли? Моля ви!

Господин Аскам се намръщи и погледна госпожица Кейт.

- Боя се, че прекрачвам прекалено много граници само с това, че вземам теб, моя малка принцесо - рече той. - Ще е прекалено много придружителите ти да се

грижат и за трите, но с две биха могли да се справят. Можеш да вземеш една от тях.

Поколебах се и погледнах към двете си приятелки. Към теб, Гуини, срамежлива и сладка, като самотно цвете, загледана в мен с тиха надежда, докато Елси цялата сияеше от вълнение - с широко отворени очи, с отчаяно стиснати юмруци, изпълнена с очакване. Тя обожаваше романтични истории за дръзки принцове с бляскави дворци. Пътешествие до екзотичен град на изток беше за нея като сбъднат сън. Имах цялото й внимание и това ми хареса.