Маркос Христос от Гърция в колата си, «Ейриън», номер 12, номерирана така в чест на дванайсетте подвига на Херкулес. Христос се беше класирал на първо място в Европейската второстепенна лига — подразделение на Международната професионална серия.
Едуардо — от Централно & Южноамериканско училище за пилоти в Бразилия. Подобно на Зейвиър, той беше спечелил шампионата в своето училище и съответно професионален договор с второстепенния отбор «Кастолди». След като не се ползваше с толкова добро име като Международното училище за пилоти, Централно & Южноамериканско училище за пилоти беше получило само две покани за състезанието «Чалънджър».
Правеен Чандра — от много доброто Индийско училище за пилоти.
Жанг Лао — класиралият се на трето място в Руско-китайската лига — боен пилот от китайските ВВС. Неговият болид с форма на изтребител, «Чун-T'I», беше номериран 8, защото китайците вярваха, че числото 8 е най-щастливото от всички.
Най-вдъхващи страх бяха двамата класирали се на първо и второ място в Руско-китайската лига: руснаците близнаци Игор и Владимир Кротски. Със своите лъскави еднакви «Миг 90» — «Червен дявол I» и «Червен дявол II» Игор и Влад бяха отговорни за не по-малко от 16 катастрофи в Руско-китайската лига. Никой от двамата не беше пострадал, но една от жертвите беше загинала. Така или иначе Руско-китайската лига беше прочута със суровите нрави, които царяха в тамошните състезания.
Зейвиър Зонора беше името в устата на всички.
За букмейкърите той беше фаворитът с най-голям шанс да спечели — изключителното му класиране на четвърто място в Италианското бягане беше оказало въздействието си. Освен това се бяха разпространили сведения за неговото пълно превъзходство в Международното училище за пилоти.
В Чалънджър щяха да участват общо 30 пилоти — талантливи състезатели от всички краища на света — и всеки от тях знаеше, че победата тук може да промени напълно живота му.
Джейсън тъкмо се готвеше да се качи в «Аргонавт», когато някой застана до колата му.
Зейвиър. С черния си състезателен гащеризон и с каска под ръката.
До него стоеше Дидо — Джейсън реши, че вероятно е за психологическо въздействие.
— Господин Чейсър, реших да се отбия и да споделя с теб една интересна статистика, която току-що открих — каза Зейвиър.
— И каква е тя?
Зейвиър пусна зла усмивка.
— От всички състезания, когато сме участвали и двамата, ти само веднъж успя да спечелиш наистина. И това беше много отдавна — в Състезание 25. А днес не се дава награда за второто място. Само победителят получава извънредната покана за участие в сериите Мастърс. Според статистиката, когато се състезаваме, аз не много често завършвам втори . — Зейвиър се обърна да си върви. — Реших, че не е лошо да го знаеш.
— Благодаря — отвърна Джейсън. — Ще го имам предвид.
Всъщност Джейсън мислеше много за Зейвиър.
Той знаеше много добре своя резултат в двубоите с Черния принц: с изключение на Състезания 25 и 50 (и мързеливия опит на Зейвиър в състезание 49, но той не се броеше), той винаги го беше побеждавал в двубой.
Простият факт беше, че Джейсън просто не можеше да го надмине.
В Състезание 50 само благодарение на отчаяна маневра — минаването последователно и през трите ледени Сцила и Харибда — успя да мине пред Зейвиър.
Затова през тази седмица Джейсън и неговият отбор работеха върху стратегии как да надмине «Острие на скоростта».
Бяха изгледали видеодисковете и всички предавани по телевизията състезания, в които беше участвал Зонора, както в спортното, така и извън него. Бяха анализирали спиранията в бокса и как неговият технически екип се държи по време на състезания.
Тяхното заключение: Зейвиър беше съвършен пилот. Отбранителната му техника беше непробиваема; работата на техническия му екип — почти безпогрешна. Оливър Кох, неговият старши механик, беше толкова добър, че не само осигуряваше бързо като светкавица обслужване в бокса, но осигуряваше Зейвиър и информационно — за всяка обиколка каква преднина има пред съперниците и дали я увеличава, или те я съкращават.
Бяха невероятен екип.
— Прекалено е добър — беше казала Сали, докато снощи седяха пред телевизора и гледаха финиширането на Черния принц в Италианското бягане: «Острие на скоростта» профуча през линията на финала, а Зейвиър вдигна победно ръка във въздуха. — Не виждам пукнатина в бронята му.
Бъг също каза нещо.
— Няма съвършени хора, Бъг. — Джейсън поклати глава, вторачен в екрана. — Сали, донеси видеодиска с финала на Спонсорския турнир, ако обичаш.
Читать дальше