Unknown - Матю Райли Летящ старт

Пето авеню се превръщаше в Главна квартира на състезанията, а широката бяла линия на старт/финала се прекарваше пред главния вход на небостъргача «Емпайър Стейт». Свръхстръмни летящи трибуни се издигаха по протежение на широкия булевард.

Питлейнът с боксовете се намираше на Шесто авеню, успоредно на Пето. Пилотите стигаха до тях, като завиваха при Нюйоркската публична библиотека и поемаха в южна посока зад Емпайър Стейт Билдинг.

През седмицата на серията състезания от турнира Мастърс във въздуха над нюйоркските авенюта и улици се виждаше феномен, характерен само за него: конфети шоу .

Градските каньони от улици се изпълваха с бавно валящи бели хартиени късчета. За да отпразнуват своя спортен карнавал, нюйоркчани хвърляха от прозорците си малки парченца нарязана хартия, като по този начин създаваха удивителен и несекващ дъжд от бели конфети. Улиците трябваше да се чистят всяка вечер, защото нерядко слоят конфети беше шест-седем сантиметра.

Днес беше понеделник — ден на всеобщата подготовка.

Във вторник щеше да се проведе Чалънджър — състезание, което се смяташе от мнозина за парад на най-обещаващите млади пилоти.

В сряда се провеждаше парадът на 16-имата състезатели, класирали се за участие в Мастърс — по Пето авеню пред техните радостни почитатели.

Всичко щеше да започне в четвъртък — по едно състезание на ден в продължение на четири сензационни дни, като броят на състезателите щеше да намалява с по четирима всеки ден. Беше нещо подобно на «последният отпада», но тук правилото важеше през цялата серия състезания — последните четирима състезатели се елиминираха. Докато за четвъртото и последно състезание не останеха само четирима пилоти.

В четвъртък Състезание 1: суперспринт «Либърти» — бързо състезание на обиколки по улиците на Ню Йорк и къс участък, който минаваше покрай и около Статуята на свободата. На това място пилотите трябваше да вземат най-острия завой в света на спорта — 9 G извивка, известна като Лакътя на статуята. В този прословут завой нерядко ставаха катастрофи.

Петък — Състезание 2: Манхатънско състезание на вратички — 250 вратички, разположени из лабиринта на нюйоркските улици.

Събота — Състезание 3: Преследването — масово преследване, в което пилотите въртяха кръгово около остров Манхатън. Основната му характеристика: монтирани на мостовете йонни водопади — великолепни, но смъртоносни завеси от йонизирани частици, които падаха от всеки от многото манхатънски мостове; водопадите нулираха магнитната мощност на всеки болид, който мине през тях. Последният завой във всяка обиколка от това състезание беше Лакътя на статуята; финалът — Бруклинският мост.

След това в неделя беше ред на последното състезание от сериите Мастърс — Състезание 4: Търсенето — най-дългото състезание от серията. То отвеждаше пилотите от остров Манхатън нагоре по провинциалните магистрали на щата Ню Йорк и през големите подводни кухини на Ниагарския водопад на канадската граница. Там всеки състезател трябваше да грабне своя «трофей», изпратен на място по-рано сутринта, и да го донесе обратно в Ню Йорк Сити. Печелеше състезателят, който пръв пресече финала с трофея си.

Джейсън много обичаше това състезание. От години седеше пред телевизора по цяла седмица заедно с баща си и гледаха всяка минута от сериите Мастърс.

Винаги си беше мечтал да дойде в Ню Йорк и да гледа сериите Мастърс на живо, но пътят беше дълъг, билетите ужасно скъпи и семейството му никога не можа да си го позволи. Най-многото, което можеха да направят, беше да гостуват на братовчедите си в Ню Джърси и да гледат някои от надпреварите отдалече.

Но сега беше тук, в Ню Йорк (макар да беше отседнал при същите братовчеди в Ню Джърси), за да се състезава в Чалънджър — и имаше минимален шанс да участва в Мастърс.

По дяволите, дори да изхвърчеше от Чалънджър, все пак му оставаше възможността да остане за Мастърс турнира и да го гледа на живо!

Това си беше направо фантастика.

Сбъдната мечта.

Състезание «Чалънджър»

Вторник

15 минути до старта

Също като в състезанията в спортното училище, за Чалънджър не се провеждаха квалификации — състезанието осигуряваше равен старт за всички. Колите влизаха в стартовите арки и се приготвяха за състезанието.

Джейсън огледа останалите състезатели: най-добрите от съответните лиги, области и училища.