Unknown - Матю Райли Летящ старт

Нещо, което никой не можеше да си представи.

Двамата пилоти влязоха в боксовете — Зейвиър първи, Джейсън след него, понеже трябваше да направи пълна обиколка, преди да успее да се прибере за това жизненоважно последно спиране.

Спря и видя, че Зейвиър е още вътре . Оливър Кох подскачаше като луд около «Острие на скоростта», а Зейвиър крещеше и размахваше юмруци.

В този миг Джейсън видя какво се е случило.

Накрайникът на маркуча с охладителна течност на Кох се беше счупил и от него пръскаше из целия бокс.

Това означаваше, че най-неочаквано «Аргонавт» и «Острие на скоростта» отново са в равностойни позиции.

Сали проведе блестящ стоп…

… точно в мига, когато Кох успя да се оправи с маркуча. Двете коли излязоха от питлейна в един и същ момент, с тази разлика, че сега «Аргонавт» беше малко по-напред от «Острие на скоростта»!

Бяха пак на пистата, но в оставащите две обиколки Джейсън имаше преднина!

Оставаше една минута гонка до финала.

Джейсън летеше напред.

Зейвиър го преследваше.

Руум! Руум!

Оставаше още една обиколка, а Джейсън продължаваше да води с половин дължина.

Тълпите скочиха на крака.

Последна обиколка.

Джейсън не откъсваше очи от пистата.

Наляво в широкия завой през града… размазани сгради прелитаха от двете му страни…

Нагоре и по надлеза…

Когато влезе в последния десен завой, видя с периферното си зрение, че носът на «Острие на скоростта» се промъква отляво, чу рева на двигателя му в ушите си.

«Острие» се изравни с него. Зейвиър не се отказваше.

Двете коли взеха последния завой една до друга.

Джейсън стискаше волана толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели. Стискаше и зъби. Кървясалите му очи бяха широко отворени, на крачка от сензорно претоварване.

«Острие на скоростта» продължаваше да напредва… и бавно и съвсем малко по малко да го надминава!

Джейсън направо не можеше да повярва. Не можеше да направи нищо!

И тогава осъзна.

Че Зейвиър е прекалено добър, прекалено бърз.

Състезанието се изплъзваше от ръцете на Джейсън.

Пред тях се откри финалната права и «Аргонавт» и «Острие на скоростта» се понесоха един до друг по нея и след това през лазерния лъч на финиша… и победителят — във финала — в еднодневното състезание — в целия турнир беше…

… Зейвиър.

С 0,003 секунди. С три хилядни от секундата.

Джейсън всъщност изпита облекчение.

Да, беше изгубил. Беше загубил финала — и беше горчиво разочарован — обаче също така се радваше, че този дълъг, безкраен състезателен ден най-сетне е свършил.

Почти всички 250 000 хиляди зрители останаха по местата си за церемонията по награждаването.

Хората започнаха да ръкопляскат, когато Зейвиър се качи на почетната стълбичка, за да приеме купата на победителя от директора по състезанията Колдър и Жан-Пиер Леклерк.

Единственото, което можеше да направи Джейсън, беше да стои зад стъпалото за класирания на второ място и също да пляска с ръце.

Беше стигнал толкова далеч, беше се състезавал толкова упорито, бе оцелял в четири от най-трудните сблъсъци в живота си — и беше пропуснал победата за някаква частица от секундата.

Ръкоплясканията за Зейвиър и неговия отбор постепенно замряха и тогава от високоговорителите отново се понесе гласът на говорителя:

— На второ място Кола №55, отбор «Аргонавт». Пилот: Джейсън Чейсър. Навигатор: Бъг Чейсър. Старши механик: Сали Макдъф.

С наведена от разочарование глава Джейсън скочи леко на подиума.

Онова, което се случи в този момент, го накара да замръзне.

Тълпата направо полудя.

Съвършено, абсолютно подивя.

Гръмогласният рев, с който поздравиха него, Бъг и Сали, можеше като нищо да отнесе пистата и трибуните.

Засвяткаха светкавици, засвириха вувузели, хората ръкопляскаха с високо вдигнати над главите ръце. Дори Зейвиър се смая от силата на приветствието.

Но беше истина.

Тълпата поздравяваше много по-топло и шумно пилота, класирал се на второ място, отколкото заелия първото!

Джейсън беше удивен и в първия момент не можа да разбере защо е така.

Въпреки това заедно с Бъг и Сали заеха мястото си на подиума на второто място и той, облечен в якия си нов състезателен гащеризон, колебливо помаха на тълпите.

При този жест хората полудяха още повече. Над виковете и свирките се понесе скандиране: «Джейсън! Джейсън! Джейсън!».

И тогава Джейсън видя майка им. Тя плачеше от радост. До нея баща им беше зает да прави записи и дигитални снимки за семейния албум.