Unknown - Матю Райли Летящ старт

И тогава в Обиколка 57 — грешка!

В тази напрегната обстановка беше само въпрос на време някой да допусне грешка и тя се оказа дело на човека, от когото най-малко се очакваше нещо подобно — Сали Макдъф.

Беше нехарактерна за нея грешка на новак — в стремежа си да координира добре идващия питстоп, Сали неволно смеси използвани и нови магнитни дискове и захрани Тарантула с вече използвани, за да бъдат монтирани на «Аргонавт».

Стопът завърши, Джейсън даде газ, за да излезе от питлейна, но на мига разбра, че нещо не е наред. Не разполагаше с пълна мощност.

Това се оказа скъпа грешка.

Защото «Аргонавт» трябваше отново да влезе в бокса — още на следващата обиколка.

— Джейсън, ужасно съжалявам! — проплака Сали, докато Тарантула сменяше дисковете. — Вината е изцяло моя.

— Не се тревожи за това! — извика Джейсън. — Просто гледай да се върнем бързо на трасето.

След секунди отпраши към пистата…

… и изведнъж се озова на сантиметри пред «Черният куршум» и ненаситната му паст. Вече изоставаше с цяла обиколка и трябваше да лети за живота си: Уошингтън беше с нови дискове, пълен с охладителна течност резервоар — и според Бъг очите му били смъртоносни.

Обаче Джейсън не се предаваше. Караше здраво. Съсредоточаваше се с мрачна решителност.

Първата фаза преследване премина във втора, а тя в трета. Когато се налагаше влизане в бокса, Джейсън можеше да го прави само след Уошингтън, защото другото би означавало да се признае за победен.

«Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».»

В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. «Аргонавт» беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.

При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.

И изведнъж щастието му се усмихна.

Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.

Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от «Черният куршум».

Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: «Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш».

Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.

Джеймс вмъкна «Аргонавт» в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.

Беше подготвила питмашината само за доливане.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.

Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на «Аргонавт» и Джейсън даде газ…

… а Уошингтън остана в своя пит.

«Аргонавт» се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.

Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато «Черният куршум» изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.

Картите рязко се бяха обърнали.

Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.

И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.

През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на «Черният куршум», тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.

Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.

Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.

Равнището на охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт» беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.

Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.

— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.

Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.

Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…